След седем години на кръвопролития и страдания, битката за Сирия продължава с неотслабваща сила. Защото войната е решаваща за много неща – например за това дали Русия и Иран ще успеят да заемат мястото на САЩ в региона, дали Турция ще се откъсне от НАТО и ще се сближи още повече с Русия; дали Израел ще бъде застрашен от масивното иранско присъствие в Сирия и дали т.нар.“Ислямска държава“ няма да се завърне, ако възникне нов вакуум?
Русия в момента е определящата сила
Временният победител в седемгодишната война се казва Русия. Защото със своята военна интервенция през септември 2015 година Кремъл първо спаси режима на Асад, а след това подкопа със своите политически инициативи мирния процес на ООН. Последното доведе до трагедията, която сега се разиграва в Източна Гута. На конференциите в Астана Русия откъсна въпросът за прекратяването на бойните действия от темата за политическия преход в Сирия. Бяха създадени деескалационни зони, от които режимът трябваше временно да изтегли войските си, вкл. и от Източна Гута. Но след като правителствените войски си възвърнаха региона на Дейр ез-Зор от ИД, вече искат да подчинят и Източна Гута.
Нов е обаче фронтът по границата на кюрдския регион Африн с Турция. На 20 януари Турция започна военна операция под циничното наименование "Маслинова клонка". Русия косвено разреши тази операция, отваряйки въздушното пространство над Африн за турските ВВС. Защото Русия ухажва Турция. Путин беше първият важен политик, който поздрави президента Ердоган след потушаването на опита за преврат на 15 юли 2016 година. Освен това Кремъл скоро ще достави на Турция противоракетната система S400, с което ще се опита да задълбочи отдалечаването на Турция от западния Алианс. За Русия Турция е далеч по-важна страна от Сирия, защото Кремъл си е поставил целта да откъсне Анкара от НАТО.
На практика руските интереси са в разрез с тези на сирийския режим. Русия например е готова да предостави Африн на турците, а режимът на Асад иска да си възвърне контрола над цялата територия на страната – да владее граничещия с Турция регион на Африн, както и провинция Идлиб, която е последният бастион на ислямистките бунтовници.
Сирия – новият фронт срещу Израел?
При това Иран твърдо стои на страната на Асад. Иранските милиции са най-важните сухопътни войски на режима, Иран изгражда също военни бази и оръжейни заводи в Сирия. По този начин Иран иска да превърне Сирия в нов фронт срещу Израел.
Сирия е станала играчка в ръцете на външни сили. Самите сирийци отдавна се умориха да воюват, но външните участници в конфликта продължават да водят битката за Сирия. И няма да я прекратят, докато не постигнат целите си. За тях това е лесно, защото страдат не самите те, а цивилното сирийско население. Всички призиви за прекратяване на бойните действия се провалиха, защото няма лост, с който Русия, Иран и сирийският режим да бъдат принудени да седнат на масата за преговори и да направят отстъпки.
Западът с право реши да не се намесва с военни средства в конфликта. Настървението, с което съюзниците на режима водят войната, показва, че тя трудно би могла да бъде спечелена, освен с цената на безброй жертви. При това стечение на обстоятелствата и през следващите години в Сирия ще се повтарят старите сблъсъци и ще възникват и нови.
Райнер Херман, ФАЦ
Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Всички права запазени
Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main