Коментар на Матиас фон Хайн:
От две години насам най-богатата страна в арабския свят бомбардира най-бедната държава в региона. Саудитска Арабия връща Йемен в каменната ера. А западните държави играят ролята на услужливи помагачи. Бойните самолети на водената от саудитците коалиция се зареждат във въздуха от САЩ. Иначе те не биха могли да достигнат до целите си в Йемен. Освен това от началото на нападенията досега Великобритания и Америка са продали на Саудитска Арабия оръжия, вкл. и от забранените касетъчни бомби, на стойност около пет милирада долара.
С помощ от САЩ
Фактът, че бомбите убиват все повече цивилни граждани, не смущава братята по оръжие. Тъкмо напротив: наскоро САЩ обявиха, че ще подкрепят още по-силно своите саудитски съюзници в Йемен. Целта уж била да отслабят влиянието на Иран в Йемен. Само че влиянието на Техеран върху бунтовниците хути далеч не е толкова силно, колкото го представя саудитската пропаганда. Хутите в Йемен не могат да бъдат сравнявани с Хизбула в Ливан и не получават заповеди от Техеран. Ако това беше така, те щяха да се вслушат в предупреждението на Техеран да не завладяват столицата Сана. Те обаче не го послушаха.
А иначе - въпреки че в Йемен се усеща недостиг на всякакви стоки, оръжия има колкото щеш. Хутите се снабдяват от армейските складове. Те са съюзници с бившия йеменски президент Салех. Той беше на власт над две десетилетия и днес продължава да има предостатъчно контакти, както и приятели в армията, които се включиха в бунта. Т.е. бунтовниците хути нямат нужда от оръжейни доставки от Техеран. Освен това те са и невъзможни, защото водената от Саудитска Арабия коалиция е блокирала пристанищата.
Впрочем, това е и причината, поради която, по данни на ООН, седем милиона йеменски граждани не знаят кога и откъде ще дойде следващият им обяд. Половин милион деца в Йемен страдат от тежко недохранване. Над две трети от населението са зависими от хуманитарните хранителни доставки. Тези хора са обречени на глад. И този глад е желан. И е предизвикан от хора.
Саудитската параноя
Целенасочената военна ескалация няма да доведе до обрат във войната. Още по-малко пък ще донесе мир. Опитът от последните две години показва, че от хаоса в страната, освен военната индустрия, досега печелят само Ал Кайда и т.нар. "Ислямска държава". Явно за пореден път западната политика по-скоро подсилва влиянието на терористите, вместо да отнема почвата под краката им.
Това, от което се нуждае Йемен, е национална помирителна конференция без никакви предварителни условия. И преди всичко без външна намеса. А иначе - целият регион се нуждае от нова архитектура за сигурност, която да се съобразява както с потребностите на Саудитска Арабия, така и с тези на Иран. Именно тя би могла да потуши параноята на саудитските политици за уж растящото влияние на Иран в региона.