Полети в Космоса: Гагарин е можел само да си мечтае

САЩ срещу СССР - някогашната надпревара за сфери на влияние между двете суперсили по времето на Студената война се пренесе дори и в Космоса. Изстреляният от СССР първи сателит „Спутник“ през 1957 година предизвика истински шок в САЩ. Съветите изпревариха САЩ също и при изпращането на човек в Космоса - Юрий Гагарин полетя в околоземна орбита преди точно 60 години - на 12 април 1961. След това обаче САЩ с бързи крачки наваксаха изоставането си и през 1969 г. стъпиха първи на Луната.

Но космическите полети си остават много скъпо удоволствие, което обещава успех, само когато в него си сътрудничат повече държави, подчертава германският астронавт Александър Герст и дава за пример проекта за Международна космическа станция (МКС), в който си сътрудничат множество държави от доста време насам.

Конкуренцията отстъпи място на сътрудничеството

От този проект ползи извлича и Европейската космическа агенция ESA, която не разполага със собствена система за извеждане на астронавти в Космоса, а разчита на сътрудничеството в рамките на съвместни проекти. С течение на времето САЩ и Русия, като наследник на СССР, преодоляха непримиримата си конкуренция не на последно място и по финансови причини. След известен период на въздържание от нови инвестиции в проучването на Космоса, САЩ сега отново обръщат поглед към Луната. Бившият президент Доналд Тръмп беше обявил, че още през 2024 г. САЩ ще изпратят първата жена на Луната.

Бившият германски астронавт Улрих Валтер отбеляза в тази връзка, че  американската космическа програма „Артемида“ навярно ще се увенчае с успех, но не и в рамките на срока, поставен от Тръмп: „От NASA многократно заявяваха на Тръмп, че 2024 е нереалистичен срок и че мисията до Луната може да се осъществи най-рано през 2025 или по-скоро през 2026 година. Но агенцията беше принудена да се подчини на искането на Тръмп, който си правеше сметката, че след като бъде преизбран за втори мандат, ще може да се похвали, че именно под негово ръководство американците отново са превзели дълбините на Космоса.“

Европейската космическа агенция (ESA) участва заедно с американската NASA и руската „Роскосмос“ в голям международен проект за космическа станция. „Лунар Гейтуей“ (Lunar Gateway) ще бъде космическа платформа в орбита около Луната, която ще служи като изходна база за бъдещи мисии до спътника на Земята.

Готовността за сътрудничество при космическите изследвани обаче не е безгранична. САЩ се възпротивиха на участието на Китай в проекта за Международна космическа станция и китайците решиха сами да си построят такава, както и да изпратят човек на Луната.

Освен старите космически нации, които Улрих Валтер нарича „the old stuff“, междувременно се появиха и няколко супер успешни бизнесмени с космически амбиции, като Илон Мъск, Джеф Безос или Ричард Брансън. Основаната от Мъск през 2002 г. компания „Спейс Екс“ (Space X) вече превозва астронавти до МКС с космическите апарати „Дракон“ (Crew Dragon). Още през тази година германският астронавт Матиас Маурер ще лети до Международната космическа станция с ракета „Фалкон 9“ на „Спейс Екс“. 

Напред към нови планети

Посоката е зададена: пилотирани полети в Космоса в бъдеще ще има все повече. Американската компания Virgin Galactic е на път да стане първата компания за космически туризъм: наскоро тя представи свои летателни апарати, с който платежоспособни клиенти ще могат по време на кратки полети в Космоса за по няколко минути да изпитват състоянието на безтегловност.

Говори се, че билетът за тези суборбитални полети ще струва около 250 000 долара. Засега не е ясно кога технологията ще напредне дотолкова, че хора да кацнат и на Марс. От „Спейс Екс“ твърдят, че още през това десетилетие ще потеглят към Червената планета.

Едно е сигурно: 60 години след първия пилотиран полет около Земята предстоят много и интересни космически мисии. Междувременно ESA обяви конкурс за набирането на нови астронавти. Техните истории за полети в Космоса вероятно ще четем през идните десетилетия.