Ползата от газовата криза

Както бе съобщено, действията на правителството за развитие на вътрешни източници и хранилища на газ, както и за бързото изграждане на междусистемни връзки с Румъния и Гърция, щели да бъдат подкрепени. Такива действия досега, разбира се, не е имало. Да се надяваме, че благодарение на кризата ще бъдат предприети в бъдеще. Ако това стане, кризата може да се окаже и полезен урок за управляващите.

Ползата от екстремни ситуации като тази е, че те като светкавица в тъмна нощ осветяват заобикалящите ни проблеми. Така и най-обременените от предразсъдъци и леност мозъци имат възможност да разберат онова, което и без туй е очевидно. Ето няколко очевидности, които вече може би няма да се нуждаят от допълнителни доказателства.

Да си едностранно зависим е лошо

Кристално ясно се видя колко опасно е да поставиш цялото си съществуване в едностранна зависимост – в случая от една единствена тръба. Тя може да бъде спряна от някого или от нещо, което въобще не зависи от теб. И тогава всичко рухва.

Още по-лошо е да си едностранно и изцяло зависим от нещо като днешна Русия. Тоест, от авторитарна, непредвидима сила, склонна да послъгва, действаща може би рационално и отговорно от гледна точка на накърнения си комплекс за предопределеност и величие, но със сигурност – ирационално и безотговорно от гледна точка на цивилизованите отношения.

Положението се влошава допълнително, когато управляващите не мислят стратегически или пък мислят, но погрешно. За да се стигне до тази едностранна зависимост в нашия случай десетилетия наред надделяващото мислене не е било стратегическо. А в последните няколко години с новия договор с Газпром и с проекти като Белене и Южен поток тази зависимост се задълбочава. Тоест, някои може и да мислят стратегически, но го правят по-скоро като агенти на интереса на споменатата чужда сила, отколкото на българския обществен интерес.

Управление на разпада

Нещата обаче опират до разпад, когато, освен че не се мисли стратегически за по-далечното бъдеще, не се мисли и в непосредствена и средносрочна перспектива и не се прави дори онова, което е съвсем реалистично, което изисква далеч по-малко средства и време. Затова, когато получили писмено предупреждение още в средата на декември, че е възможно газът да спре, българските управляващи решили, че едва ли ще се стигне дотам. Затова въпреки всякакви наредби се оказа, че предприятията нямат резерви от горива. Затова, въпреки отдавнашната очевидност на заплахата, не са направени нужните подобрения на хранилището в Чирен, така че дневно да могат да се изтеглят не 4, а 10 милиона кубически метра газ. Тогава без особени сътресения държавата можеше да издържи повече от два месеца без нови доставки. Затова за най-близкото до ума – нуждата от двупосочна газова връзка с Гърция, Турция и Румъния – се размислиха и разбързаха едва в последните дни. Когато се оказа, че дори Сърбия има резервни връзки с европейската мрежа.

Ядреният балон се спука

Кризата има и още един, донякъде страничен, положителен ефект - тя спука пропагандния ядрен балон. По официални данни в първия й ден, когато за отклоняване на вниманието президентът Първанов пак пусна напълно безсмислената идея за рестартиране на трети блок в Козлодуй, България изнесе 540 мегавата електроенергия. На следващия ден, когато заради студеното парно потреблението на ток нарасна, България успя да изнесе вече 650 мегавата. В следващите дни износът се задържа над 600 мегавата, като при това гордо бе отчетено и наличието на още 600 мегавата резервни мощности. Така се видя, че ненужният плач по затворените реактори в Козлодуй обслужва единствено онези, които ще спечелят от ненужния грандомански руско-български проект в Белене.