"Политиката на Меркел в пандемията е арогантна и цинична"

"Мерките, които взимаме сега, са подходящи, необходими и съответни", заяви Ангела Меркел в правителствената декларация за кризата с коронавируса. В това заявление обаче се съдържа и цялата дилема по този въпрос. Защото така нареченият "кабинет по коронавируса", ръководен от Меркел, предприема мерки, с които по безпрецедентен начин нарушава основните права на 83 милиона души в Германия. И то без да разполага с одобрението на Бундестага.

През март още не знаехме нищо за вируса

За да не възникне някакво недоразумение, нека уточня: Меркел и министър-председателите на отделните 16 германски провинции са оправомощени да направят това по силата на влезлия още през 2001 година и допълнен по време на сегашната пандемия Закон за защита от инфекции. Това е вид правомощие, дадено на изпълнителната власт, за да вземе спешни мерки за защита на населението в случай на "епидемична ситуация от национален мащаб". По този въпрос германският парламент даде съгласието си през март, когато бе наложен първият локдаун.

Само че по онова време ситуацията бе по-различна от сегашната. Тогава ставаше дума за това: да се реагира на един до голяма степен неизвестен и потенциално животозастрашаващ вирус. През март дори и най-реномираните вирусолози в света знаеха много малко или дори нищо за новия коронавирус. Затова законодателят лесно даде на правителството картбланш да действа, отказвайки се от своята роля на законодателен и контролен орган.

Сега ситуацията е съвсем различна

В края на октомври обаче ситуацията е съвсем различна. Макар и да не е известно абсолютно всичко за коронавируса, междувременно вече се знае как може да му се противодейства успешно. Но въпреки това разпределението на ролите между парламент и правителство си остана непроменено. В сряда министър-председателите на германските провинции дадоха одобрението си за нов локдаун, взето от кабинета на Меркел, макар и да си личеше, че го правят отчасти с неприкрито нежелание.

Меркел представи основанията за сегашните строги мерки пред Бундестага с цял ден закъснение. Това изразява незачитане на народните представители, част от които с право я подложиха на остри критики. Както каза социалдемократът Ролф Мютцених: "Рефлексът да се действа на своя глава не може да бъде алтернатива на мъчителното постигане на консенсус даже и в несигурни времена като сегашното".

Канцлерката обаче явно предпочита и занапред да игнорира народните представители - т.е. суверена. Тя подготви предварително населението за новите ограничения в седмично обръщение по социалните медии.

Нека бъда разбран правилно: част от мерките са явно неизбежни на фона на драматично растящите нови инфекции и смъртните случаи. Но ограничения, някои от които застрашават оцеляването на много хора, би трябвало да могат да се поставят под въпрос - включително и извън Бундестага. Защото някои от мерките са просто необясними и нелогични.

За тях някои думи на Меркел звучат като подигравка

Повторното затваряне на ресторанти, хотели, киносалони, театри и концертни зали удря с огромна мощ тъкмо по онези места, които дори учените смятат за относително безопасни. Концепциите и мерките за сигурност там не били разработени напразно и щели да бъдат използвани в по-късен момент, заяви канцлерката. Тези нейни думи навярно са прозвучали в ушите на засегнатите като подигравка. Защото много от тях няма да преживеят втория локдаун и ще бъдат разорени.

Последният им шанс да предотвратят подобна съдба е да оспорват пред съда мерките, които са отчасти противоречиви и произволни. Успехи в тази насока вече бяха постигнати - например със съдебната отмяна на забраната да се приемат туристически нощувки на хора от провинции с голям брой инфекции или въвеждането на вечерни часове. Фактът, че на хотелите въпреки това беше наложена забраната по административен път, говори за арогантното поведение на властта. С него обаче Меркел и останалите привърженици на локдауна ненужно намаляват доверието на хората и готовността им да приемат ограниченията като цяло.

Парламентът не бива да бъде само зрител

Затова е крайно време парламентът отново да се концентрира над основното си задължение - да контролира правителството и да го прави ефективно.

От политическия стил на Меркел произлиза и опасност за демократичната култура в Германия. Особено ако тя продължи да информира парламента за своите планове, намерения и решения чак постфактум. Парламентът трябва незабавно да поеме своята активна роля в политиката за справяне с коронавируса. Времето, в което той беше само наблюдател, приключи!