Политиката не бива да капитулира!

Коментар на Бернд Рийгерт:

Последните две седмици демонстрираха неимоверното могъщество на финансовите пазари, инвестиционните фондове и спекулантите на международните борси. След първоначалния шок политиката постепенно започна да реагира на невероятно бързите скокове и пируети на международните финансови потоци. Онова, което се случва, е твърде трудно за разбиране. Дори финансовите експерти казват, че пазарите действат ирационално, следват безпочвени слухове и се изолират изцяло от солидните икономически факти. Само скъпоструващата намеса на Европейската централна банка успя донякъде да стабилизира финансовия сектор в Европа. Опасността за евро-зоната обаче в никакъв случай не е вече отминала. И сега какво?

Ясни политически сигнали за пазарите

Пазарите искат ясни политически сигнали, но са стриктно против по-чувствителното регулиране на авантюристичните сделки като късите продажби или облагането на рискованите трансакции с данъци. Единственият политически сигнал, който пазарите приемат, както изглежда, е: Ние, държавите и данъкоплатците поемаме риска, а вие, участниците във финансовите пазари, можете да продължите да залагате във вашето игрално казино и да се разделяте печалбите". Това не може и не бива да става.

Сорос срещу Меркел

Фондовият мениджър и милиардер Джордж Сорос поиска за пореден път дълговете на евро-държавите да се разпределят между всички тях под формата на общи облигации. Това би означавало за Германия и за всички останали държави с рейтинг ААА по-високи разходи при емитирането на държавни облигации. За страните пред фалит би бил унищожен стимулът да пестят и да си помагат сами. Ето защо канцлерката Меркел отхвърля тези евро-облигации. На нейната планирана вече отдавна среща с френския президент Саркози тя би трябвало да продължи да следва този си курс.

Меркел не е малодушна, както я обвинява Сорос, а само предпазлива при разпределянето на фискалните постъпления между купувачите на рискови държавни облигации. Освен това опитният жонгльор на милиарди Сорос вероятно е забелязъл, че нещо подобно на "евро-облигации" всъщност вече отдавна съществува. Европейският спасителен чадър /EFSF/, една фирма в Люксембург, която е собственост на 17-те евро-държави, заема пари на финансовите пазари с гаранциите на собствениците зад гърба си. За това и получава рейтинг тройно "А" от съответните агенции. Рискът се поема от всички заедно. Разликата с общата облигация е минимален. През следващата година ще бъде инсталиран Европейският механизъм за стабилност /ESM/, който ще функционира като голяма банка и също ще поема средства за всички евро-страни общо.

Ясни и строги правила за държавите

Меркел, Саркози и Сие трябва сега да продължат по курса си към разграждане на държавните дългове и налагащ на държавите ясни и строги правила. Спазването на курса е също вид сигнал към пазарите. Политиката не бива да се пуска по течението. Би трябвало да се действа по тезата на германския нобелист по икономика Райнхард Зайтен, който смята, че проблемите на финансовия пазар все още могат да бъдат овладяни. Разпускането на валутния съюз не е опция, защото поотделно европейските държави биха били още по-безпомощни на финансовите пазари. Ако го нямаше еврото, Гърция отдавна вече щеше да е неплатежоспосособна. Ако го нямаше еврото, дойчемарката щеше да бъде толкова твърда и скъпа, че мнозина по света не биха могли да си позволят продуктите на световния вицешампион по износ.