Политически некоректно
15 януари 2009Знаете ли кои са „етнически подходящите” професии за турците в Германия? Ами да - гард, продавач на дюнери, ислямистки проповедник-екстремист и атентатор-самоубиец. Хапливата ирония далеч отвъд границата на политическата коректност изстреля книгата на Фатих Чевикколу и Шийла Мизорекар сред първите десет в Германия. И то въпреки, че осмива предубежденията на много германци и взима на подбив такава уж смъртоносно сериозна тема като „борбата срещу терористичната опасност”. „Ама че идиоти, да се радват на девствениците в Рая!” – подиграват се авторите, например, на разните джихадисти и атентатори-самоубийци. „Че на кого му трябват девственици? Всеки иска професионалистки!”
Удари под кръста
Фатих Чевикколу е известен телевизионен водещ на сатирично предаване, Шийла Мизорекар е моя колежка в Дойче веле, а и двамата са представители на един нов тип германци - родени и социализирани в страната, но с роднини, със семейна и историческа памет от други региони на света, хора, носещи със самочувствие различния си външен вид, манталитет, темперамент, обичаи и чувство за хумор.
Тъкмо за обичаите, манталитета и вкусовете става дума най-вече в книгата „Технически контрол за мюсюлмани”, като Фатих и Шийла не спестяват ударите под кръста нито на „чистите” германци, нито пък на пришълците. Ето например част от каталога им с аргументи в полза на аранжираните бракове - не губиш време за флиртове, няма нужда да пазиш диети, няма значение как изглеждаш.
Естествено, не са пощадени и политиците – най-вече министърът на вътрешните работи Волфганг Шойбле. На неговите монотонни прокоби за опасността от терор и ислямизъм, изричани по телевизията с добре отрепетирана загриженост и тревожно повдигнати вежди, Фатих и Шийла отговарят с иронична лекота и средиземноморско безгрижие. Подигравките по адрес на министъра и на част от политическата класа в Германия очевидно кефят публиката, но – за разлика от един сходен сюжет в България – все още никому не е хрумнало да съди авторите.
Взривоопасни сюжети
Двамата постмодерни германци понякога се движат по много тънък лед, деконструирайки такива взривоопасни сюжети като например дискусията около изграждането на голяма джамия в Кьолн или пък насилието, което избуява особено сред турските младежи в някои берлински квартали.
Джамията неочаквано се превръща в ресторантско-увеселителен център, а прагматичните турци в уж кризисните квартали развиват отличен бизнес със страха на германците, организирайки специално за туристи такива атракции като „кръвна мъст”, „взривяване на бомба” или обикновени побои.
Фатих и Шийла имат таланта леко и забавно да преразказват (и същевременно да преобръщат) намръщените дискусии около интеграцията на чужденците в Германия – навярно, защото те самите са хора с по-широка идентичност и не се водят от принципа „Животът е нещо много сериозно”. Който, впрочем, за мнозинството германци звучи съвсем релевантно и непоклатимо. За десерт – ето приложенията в края на книгата:
„Как най-лесно да направим бомба?”
„Кои са най-предпочитаните цели за атентат в Германия?”
„Молба-образец за пребиваване в афганистански лагер за подготовка на терористи.”