Полша: насилници в свещенически тоги

Марек Липински маркира на една географска карта местата, където католически пастори са извършвали сексуални посегателства. 150 тъмночервени точки вече са нанесени на картата. 50-те черни точки са за вече наказани извършители или за подадените жалби. Липински е запаметил в своя архив и много показания на жертви на сексуално насилие.

50-годишният занаятчия изкарва прехраната си с ремонт на дограма. Преди пет години е основал фондацията "Не се бойте!" и се е посветил на помощта на жертвите на сексуално насилие. "Правя го, защото знам колко безпомощни и самотни са жертвите на сексуален тормоз", казва той за ДВ.

Пасторът-педофил

Марек Липински знае какво говори. Неговата драма се е разиграла в едно малко село северно от Варшава. Както много други момчета, на 12 години той става послушник в селската черква. След неделната литургия често бил примамван в жилището на енорийския свещеник, където е оставал и да пренощува. Пасторът му предлагал различни лакомства, които по времето на западащата икономика били дефицитна стока. Марек не познавал баща си, а самотната му майка подминавала с мълчание посещенията на детето си при пастора.

"Пасторът използва емоционалните дефицити в моето семейство. Той ме приобщи към себе си и месеци наред ме насилваше", казва Липински. Трийсет години по-късно, когато решава да подаде жалба, той отново преживява драмата си. "Трябваше отново да разкажа всичко, което съм преживял, пред пасторите с черните роби - всеки отделен детайл. Беше ужасно", споделя той.

Пасторът, който го е тормозил сексуално, е бил отстранен от длъжност за три години, но днес отново работи като свещеник. "Той не получи почти никакво наказание", възмущава се Марек. Той е завел дело срещу пастора пред съда и чака решението.

Толерантност с извършителите

Според информации в полските медии, от 2002 до 2012 година църковните съдилища са  осъдили почти 30 католически свещеници. Техният брой сигурно е много по-голям, но не може да бъде установен точно, защото църковната документация е засекретена. Един от най-впечатляващите случаи: пастор, който е бил осъден за сексуално насилие над шест момичета, е продължил да работи в своето село. Епископът го защитил, хвърляйки вината срещу момичетата, които уж "съзнателно търсели близостта на пастора".

Държавните съдилища също издават осъдителни присъди срещу духовници, но обикновено те са минимални. От последните години са известни само около 60 такива случая - повечето приключили с условни присъди. А жертвите по принцип не получават никакви обезщетения. Ако изобщо се стигне до присъждането на някакви парични обезщетения, това винаги се представя като проява на "християнска добродетел", а не защото на жертвите са им били причинени мъки. Затова и присъдата на един полски съд от октомври звучи като сензация: за първи път беше осъден цял орден, а не отделен пастор, да заплати обезщетение в размер на 250 000 евро. И сумата е била изплатена.

Но сега орденът си иска парите обратно и обжалва съдебното решение пред Върховния съд. Клирът се позовава на полското църковно право, според което извършителят, а не институцията, носи наказателна отговорност. За разлика от Полша, католическите църкви в Западна Европа, Австралия или САЩ поемат отговорността за обезщетения на жертвите на сексуално насилие.

Темата вече не е табу

Полската Католическа църква обаче е под силен натиск. През есента по екраните тръгна филмът "Клир", който за първи път наруши табуто и открито тематизира корупцията и сексуалното насилие в църквата. Филмът беше гледан от над 5 милиона поляци, което е абсолютен рекорд за страната. През есента хиляди полски граждани протестираха срещу покровителството на пасторите-педофили. Под мотото "Долу ръцете от децата" те окачваха детски обувки по оградите на черквите като символ на сексуалния тормоз над деца. На повечето места обаче посетителите на неделните служби ги сваляха бързо от оградите. Междувременно Епископската конференция излезе с декларация, в която се казва: "Молим Бог да прости на жертвите на сексуален тормоз и техните семейства за страданията, причинени на децата, младежите и техните близки".

В разгара на дебата в Полша, 41 полски епархии публикуваха и конкретни данни. Става дума обаче за една шепа анонимни извършители, които или вече са били осъдени, или са подложени на терапия. Епископите искат да съберат още данни за сексуален тормоз над малолетни и да публикуват доклад в началото на 2019 година. Всичко обаче ще зависи от това, до каква степен епископите ще действат прозрачно. Поглед върху църковните досиета няма да бъде възможен. Според Църковния съвет, те трябва да останат затворени.