Полша сe страхува от Русия, не от Брюксел

Никой не се изненада, че правителството във Варшава реагира с реторика, излъчваща както инат, така и национална гордост, след като Европейската комисия (ЕК) задейства процедурата срещу Полша. Защото партии като национално-консервативната „Право и справедливост” живеят единствено от това, че сатанизират Брюксел, а от време на време – и Германия.

Същото, както добре знаем, се случва и в други държави от ЕС. Дори политически по-умерени правителства понякога са склонни да отстояват националния си суверенитет, както се случи преди няколко години с Франция. Тогава Париж се възмути от упреците на Брюксел за върховенството на закона.

Действията на ЕК по същество са правилни. Полша е длъжна да изпълнява изискванията за върховенство на закона, вписани в европейските договори. А мерките за ограничаване на правомощията на Конституционния съд и новото медийно законодателство изобщо не са някаква дреболия. В писмото си до полското правителство Комисията ясно заявява, че няма намерение да поставя под въпрос демократичния избор на полския народ. Обратното би било глупаво. Успоредно с това, обаче, останалите страни-членки имат пълното право да проверят дали в Полша не се нарушават основните права. Защото ЕС е общност от правови държави, а в резултат от все по-разширяващото се сътрудничество между полицейските и съдебните органи на страните-членки пропуските в една страна пряко засягат гражданите на останалите.

Еднакъв аршин за всички

Една от най-важните задачи на брюкселската администрация е да провежда подобни проверки по възможно най-обективния начин. Този факт не бива да се забравя от сегашната Еврокомисия, която – според нейния председател Жан-Клод Юнкер – иска да бъде „политическа”. С други думи, Полша не бива да бъде третирана нито по-добре, нито по-зле от други страни-членки в сходна ситуация.

Процедурата, стартирана от Комисията, залага най-вече на диалога. До налагането на санкции може да се стигне чак когато цялата процедура приключи. Държавните и правителствени ръководители одобряват подобни санкции единствено с голямо мнозинство, а то се постига много трудно политически. Досегашният опит показва, че натискът от Брюксел дава резултат най-вече тогава, когато държавата под наблюдение очаква някакви изгоди от ЕС. В случая с Румъния такава изгода беше мечтаното присъединяване към Шенген. Полша обаче в момента няма никакви подобни очаквания. Нейната главна грижа е да се пази от Русия, а за това отговаря НАТО. С други думи, „диалогът” с Еврокомисията няма да е лесен.

Николас Бусе, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main