Помогнете на България! Накажете я!

Коментар от Ясен Бояджиев:

„Силната ангажираност на общественото мнение и политическата воля на правителството са фактори, които очакваме да доведат до истинска реформа в съдебната система”, уверява старателно тези дни министър-председателят. Досегашната дългогодишна практика в т.нар. съдебна реформа и непрекъснатата, но несъответстваща на реалните резултати употреба на понятието „политическа воля” показват обаче, че от двата „фактора” може да се разчита само на единия.

"Политическа воля" за имитация на реформа

Силно ангажирано обществено мнение е наистина налице. То не се разколебава, а дори напротив - разширява територията си, въпреки неспирната нечистоплътна кампания за охулване на говорителите му, водена включително от политическите и „медийните” съюзници и съветници на самия министър-председател.

Противно на неговото твърдение, за това обществено мнение „политическата воля” е не съюзник, а по-скоро противник в борбата за истинска реформа. Защото „в България е налице устойчива и осезаема липса на върховенство на правото”. Защото разделението на властите и върховенството на закона се отменят с есемеси. Защото "липсата на работеща независима съдебна система подронва устоите на държавността”. Защото продължава да няма „адекватни институционални гаранции за независимостта на българските съдилища”. Впрочем, „политическа воля за провеждане на действителна и ефективна реформа в съдебната власт” липсва именно заради всичко това. А ако има някаква воля, тя е за съхраняваща статуквото имитация на реформи. Доказа го и изминалата година. С окастрените и в голяма степен обезсмислени конституционни промени и с безкрайния низ от скандали, оголили отвратителните схеми на „нерегламентирани зависимости, обвързаности и недопустими вмешателства на най-високи нива”. Положението описа може би най-точно член на Висшия съдебен съвет: „Влизаме на заседание с по едно хапче против повръщане”.

И пак се надяват на "критичен", но "обективен" доклад

На този фон предстои публикуването на поредния мониторингов доклад на Европейската комисия в областта на правосъдието и вътрешните работи. Очакванията на управляващите отново са за „критичен”, но „обективен” доклад, който да отчете „слабостите” и липсата на „достатъчен напредък”, но и че „България се движи в правилната посока”. И, дай боже - че се забелязва „политическа воля” (за влизането в на тази формулировка в докладите винаги се води голяма борба).

Всъщност, това е и надеждата на управляващите - че както винаги досега ще бъдат оставени комфортно да продължат с имитациите на реформи, дори и докладът да е най-критичният и най-унищожителният досега (какъвто се твърди, че ще бъде). Ще благодарят за препоръките и ще измислят поредния екшън план, който да изпълняват проформа. Вече десета година ефектът от тези доклади е все такъв. Заради дипломатично завоалирания им тон. И защото колкото и задълбочени и експертно аргументирани да са те, най-дълбоките системни и политически проблеми, както и отговорните за тях, си остават неназовани. И най-вече - защото както отдавна е ясно, без санкции или заплаха от санкции в случай на продължаваща липса на резултати нищо няма да стане.

Само мониторинг не стига

Това е известно и на ЕС. Което е и една от причините за приемането през 2014 година на далеч по-действения (засега само на книга) Механизъм за защита на върховенството на закона. Конкретният повод за приемането му бяха събитията в Унгария. А за първи път, макар и все още само с първата от трите възможни стъпки, процедурата по прилагането му бе задействана наскоро срещу Полша. Какъв ще е ефектът - предстои да видим. Разбира се, има скептици, които твърдят, че заради многобройните кризи, в които е изпаднал, ЕС едва ли може да си позволи да стигне докрай. И че в тази ситуация важна страна като Полша е прекалено „голям залък”.

За държава като България обаче прилагането на този механизъм е по-реалистично. И би било наистина смислено. Защото както твърдят представители на общественото мнение (на чиято силна ангажираност премиерът толкова разчита), в България „действително има ситуация на заплаха за върховенството на закона”. И защото „ерозията на държавността в България засилва ерозията на европейските ценности и превръща една част от границата на ЕС в несигурно пространство за икономиката, свободната стопанска инициатива, сигурността и човешките права”. И най-важното - задействането на този механизъм ще е само от полза за българската държава и българското общество.