1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Поне едно "sorry" няма ли да чуем след цели 71 години?

11 май 2016

Германия се извини за зверствата на националсоциализма и накрая се помири със съседите си. Включително с Полша. Дали не е време Барак Обама, който ще ходи в Хирошима, да повтори паметния жест на Вили Бранд във Варшава?

https://p.dw.com/p/1Ilbi
Барак Обама на качване в "Air Force One"
Снимка: picture alliance/dpa/H.-C. Dittrich

Трябваше ли да изминат цели 71 години преди един действащ американски президент да реши да посети Хирошима? Но не, за да се извини от името на последната останала в света суперсила (Белият дом предварително изключи това), а просто да посети мястото, където за първи път в историята на човечеството хора загинаха от взривена атомна бомба.

Това е един символичен жест. И нищо повече. Барак Обама така или иначе ще бъде в Япония - за срещата на Г7. Вместо да се извини, той иска да използва повода, заедно с японския премиер Шиндзо Абе, "да призове за мир и сигурност в един свят без ядрени оръжия", съобщиха от Белия дом.

В началото на април външният министър на САЩ Джон Кери стана първият американски външен министър, който участва в ежегодното възпоменание за жертвите в Хирошима. И от него не чухме никакво извинение. На път за Япония, Обама ще поспре за малко във Виетнам. Но и там няма да стане дума за тежкото двустранно минало, а за бъдещето - разбирай: за разширяване на сътрудничеството.

И така: две визити за всичките тези 71 години, и нито едно извинение. Това е срамно. Всяка страна сама избира начина за осмисляне на миналото си. Лично аз се радвам, че ние, германците, признахме своята вина. Това беше предпоставката за произнесеното извинение, без което пък не беше възможно да се случи и помирението. Някои могат да сметнат това за слабост. Или за преекспонирано преодоляване на миналото. Но жестът на Вили Бранд, коленичил пред паметника на жертвите от Варшавското гето, за мен винаги е бил израз на сила.

Предпоставка за помирението

Никой не очаква от Обама сега да падне на колене пред някой от паметниците на жертвите на атомните бомбардировки. Вярно е, че националсоциалистическите зверства не могат да се сравняват с атомната бомбардировка - колкото и ужасно деяние да е тя. Но при посещението си в Хирошима, Обама би трябвало да се извини за причинените страдания. Защото използването на ядрено оръжие бе престъпление, което не може да бъде оправдано с предполагаемите още много невинни жертви и с продължаването на войната в тихоокеанския регион, ако САЩ не бяха хвърлили двете атомни бомби.

Това може и да е така, но самото използване на ядрени оръжия е грях. Особено след Хирошима знаем, че при атомната бомбардировка над Нагасаки ставаше дума за изпробване на нов вид оръжие, от една страна, и за демонстрация на сила от друга. Демонстрация на сила пред японците, но преди всичко - пред Русия. За първи път в Япония световната сила САЩ демонстрира ядрената си мощ и задвижи спиралата на ядреното въоръжаване, чиито последици усещаме и до днес.

Александър Фройнд
Александър Фройнд

Япония също трябва да се извини

При посещението си в Хирошима, Обама би трябвало да признае тази историческа вина. Носителят на Нобеловата награда за мир няма какво да губи в края на мандата си. Може само да спечели повече признание, защото едно извинение може да бъде и знак за сила.

Същото се отнася и за японския премиер, чиято страна още не се е извинила на съседите си за японските военни престъпления. Признаването на тази вина на Япония е условието за следващата стъпка - извинението. А без извинение не може да има и истинско помирение със съседите - Корея и Китай.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата