Digitales Testament
22 февруари 2010Обширен етаж в индустриална сграда в заден двор, недалеч от центъра на Стокхолм. Около 5-6 семпли, черни писалища. Млади хора са седнали пред лаптопи. Лиза Гранберг и Елин Тайбринг са отворили преносимите си компютри и обсъждат дизайна на сайта си "МайУебуил". Над тях с големи букви е изписано "Дигиталното ми завещание". Съставянето на завещанието е детска играчка, казва Лиза Гранберг, една от двете основателки на "МайУебуил".
"Правиш си акуант и ни информираш на кои провайдъри си клиент и къде да извършим промени след смъртта ти. Споделяш ни например данните си за достъп до Фейсбук, които ние съхраняваме закодирани. Определяш дали по-късно да закрием акаунта ти или пък да ъплоудваме определени елементи. Когато получим от данъчните власти информация, че си починал, осъществяваме последната ти воля."
"Живеем" все по-често в интернет
Необикновената идея за бизнес е разработена от дизайнерката Гранберг заедно с приятелката й Елин Тайбринг. От позните двете чули за случаи, при които починали хора, но близките им не можели да изтрият виртуалните им профили, защота нямали паролата или ника на юзъра. В една своя курсова работа Елин Тайбринг установила, че това съвсем не е рядкост.
Животът ни се разиграва все повече в интернет - до тази констатация стигат Гранберг и Тайбринг във фирмения рекламен клип на сайта си. Т.н. социални медии като Фейсбук и Туитър имат милиони юзъри, всеки месец в интернет се качват милиони и милиони снимки. Става дума за това да се накарат другите да участват в живота ти. Но част от живота е и смъртта, е установил изследователят на медиите Андерс Ларссон от университета в Упсала. Той дава следния пример:
"Един юзър в мрежа за игри, ползващ името на образ от фентъзи-играта "Уърлд ъф Уоркрафт", бе загинал при пътно-транспортно произшествие. Другарите му от играта му устроиха вилтуално погребение в рамките на компютърната игра, което заснеха допълнително на видео като спомен за него"
Хората - ритуални същества
Друга възможна форма е съществуващ сайт да се превърне в паметно място, както е било направено в случая с едно 15-годишно момиче, убито от познат миналата година. Андерс Ларссон не е учуден:
"Това показва, че ние сме ритуални същества. Макар и да обичаме да си внушаваме, че сме много светски и не се нуждаем вече от никакви религиозни ритуали. Ала примерът с паметните сайтове сочи, че имаме тази потребност до ден днешен. Погребален ритуал в интернет е, като че ли отиваме на нечий гроб и полагаме цвете".
А който е мъртъв, трябва да има и правото да тегли финална черта и в интернет, смятат основателките на МайУебуил. Срещу 20 евро годишно те съхраняват желанията на клиентите си.