Последните дни на нацистка Германия
8 май 2020„Хората по улицата са като лунатици. Моментът между „вече няма“ и „още няма“ плаши и обърква“, пише за тези дни германският писател Ерих Кестнер. На същите тези дни през май 1945 е посветена и книгата на известния германски историк Фолкер Улрих, изследвал периода между самоубийството на Хитлер на 30 април и капитулацията на нацистка Германия на 8 май 1945 година.
Страхът от Червената армия
Според Улрих, объркването на германците се дължало не само на страха от победителите, но и на обстоятелството, че неудържимият разпад на режима не протича едновременно в цяла Германия. Защото ако на запад войниците доброволно се предавали на американците и англичаните, на Източния фронт, където положението било точно толкова безнадеждно, Вермахтът продължавал да оказва съпротива на настъпващата Червена армия.
Страхът от Червената армия бил просто по-силен - поради две причини. На първо място роля играе дългогодишната антиболшевишка пропаганда на нацистите. И второ, към този момент много германци вече знаели за ужасите, извършени по време на унищожителната война на територията на СССР - и затова се страхували от отмъщението на победителите.
Защо гросадмирал Дьониц проточва войната
С това се обясняват и опитите за сключване на примирие със западните сили, предприети от приемника на Хитлер - гросадмирал Карл Дьониц. Неговото намерение било да изведе в окупационните зони на британците и американците колкото може повече войници и цивилни граждани, застрашени от отмъщението на Червената армия.
Западните съюзници обаче категорично отхвърлят тези опити. Нещо повече дори: гросадмиралът впоследствие е обвинен, че по този начин е удължил войната с цяла седмица, макар че е можел да капитулира веднага след самоубийството на Хитлер. Заради това Дьониц е осъден на десет години затвор по време на Нюрнбергския процес.
Ужасите в Дахау
И докато т.нар. "Трети райх" агонизира, в концентрационния лагер Дахау продължават да пристигат вагони със затворници от концлагерите в освободените от съюзниците територии. От декември 1944 до освобождението на лагера там умират повече от 14 000 души. В края на април, когато вече се чувала артилерийската канонада, част от затворниците били строени в колона и подкарани на юг.
Жителите на германските села, през които минавала колоната, гледали с ужас изнемощелите хора. Повечето от тях за първи път ставали свидетели на зверските престъпления на нацисткия режим. Опитвали се да дадат на затворниците хляб и вода, но есесовците ги гонели. От 10-те хиляди участници в този "марш на смъртта" в самия край на войната по пътя загинали над 1000 души. А когато американците достигат Дахау, в близост до концентрационния лагер войници откриват вагони с труповете на около 2000 затворници, които били изпратени от Бухенвалд към Дахау. Заключени във вагоните и оставени на произвола на съдбата, затворниците загинали от глад и жажда.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия: