Потъването на Дилма

Бразилия е в криза - най-тежката от 25 години насам. А светлинка в тунела изобщо не се вижда. През тази година БВП на седмата най-голяма в света икономика ще се свие с около 2 процента, а инфлацията ще достигне 9 на сто. От началото на годината бразилският реал се обезцени с 1/3 спрямо американския долар, а доверието на производителите, потребителите и инвеститорите спадна до рекордно ниски стойности.

Малко приятели, много противници

Но по-тежка от икономическата е политическата криза в Бразилия: огромната по територия страна с 200 милиона души население е на практика неуправляема. Президентката Дилма Русеф, която през януари започна втория си 4-годишен мандат, отдавна вече не е това, което беше някога в представите на сънародниците си: едва 8 процента от избирателите одобряват нейното управление, а почти две трети от бразилците се обявяват за предсрочно прекратяване на президентските ѝ правомощия. Стигна се дотам, че когато Дилма се появява по телевизията, хората в големите градове излизат на балконите си и с тракане по тенджери изразяват недоволството си от нейната политика. Досега това беше една от най-разпространените форми на протест срещу Дилма Русеф. За тази неделя обаче опозицията и представители на обществения сектор подготвят общонационален протест.

А какво прави в това време Русеф? Крие се в президентския си дворец и твърди, че някой се опитва да я свали от власт. Неотдавна тя призна, че е спряла да чете вестници. И без тях обаче Дилма Русеф знае отлично кои са най-опасните ѝ политически противници: коалиционните ѝ партньори и недоволните в редиците на собствената ѝ партия. Нейният финансов министър не спира да предлага мерки за затягане на бюджетната политика, но всеки път те биват спирани от председателите на двете камари на парламента - и двамата членове на най-големия коалиционен партньор на Русеф. А когато все пак предложенията стигнат до обсъждане в парламента, те биват атакирани от контра-искания за увеличаване на разходите - с цел да бъде обслужена собствената електорална клиентела.

"Невинни сме!"

Раздутият държавен апарат с неговите 39 (!!!) министерства е една изключително тромава конструкция, която подсигурява материалното благоденствие на бюрократите, но не е в състояние да управлява държавата. И докато законодателната и изпълнителната власт на практика не изпълняват функциите си, съдебната власт се занимава основно с корупционния скандал около полудържавната петролна компания "Петробрас". В тази най-голяма корупционна афера в историята на Бразилия са замесени десетки политици, основно от управляващата партия на Дилма Русеф. Скандалът гръмна, след като се разбра, че в продължение на години сметките на "Петробрас" изкуствено са били завишавани, а твърд процент от надписваните суми са отивали в джобовете на избрани политици, партии и корумпирани бизнесмени. Щетите за най-голямата бразилска компания се оценяват на милиарди. С пари обаче не могат да се измерят щетите от загубата на доверие в бразилската политическа класа.

Най-засегната от скандала е управляващата Партия на труда, която след повече от 10 години във властта днес изглежда напълно безидейна. И изхабена. Аферата с подкупите е от времето на предишния президент Лула да Силва, който твърди, че не е знаел нищо за нелегалните практики. Сегашната президентка Дилма Русеф също отрича да е знаела нещо, макар че по време на мандата на Силва тя беше министър на енергетиката и управителка на Надзорния съвет на "Петробрас".

"Страната на бъдещето"

Сегашната криза поставя под въпрос цялото наследство от управлението на Партията на труда. Лула да Силва и Дилма Русеф обичат да изтъкват, че са намалили бедността в страната и са я подготвили за предизвикателствата на 21 век. Също в чужбина Бразилия дълго време беше сочена като пример за успешно развитие. Сега обаче лъсват огромните структурни проблеми на тази страна. Ръстът на цените и особено поскъпването на тока заплашват с нова бедност хората от долния слой на средната класа. В годините на икономическия бум беше инвестирано твърде малко в такива ключови сфери като образованието, здравеопазването, инфраструктурата. Населението в големите бразилски градове се чувства все по-несигурно, а за последните 10 години броят на затворниците се е увеличил двойно.

Още през 1941 година Стефан Цвайг беше нарекъл Бразилия "страната на бъдещето". Днес критичните гласове иронизират посланието му и казват, че Бразилия завинаги ще си остане "страна на бъдещето" - тоест, никога няма да го доживее. Сега тази държава трябва да се опита да догони поне настоящето.

Матиас Рюб, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main