ПП и ДБ заедно на избори: Само "Мафията вън!" не стига
27 юни 2022Когато министърът на електронното управление Божидар Божанов допусна съвместно явяване на “Демократична България” (ДБ) и “Продължаваме промяната” (ПП) на евентуални предсрочни избори, липсваха бурни аплаузи на предположението. Независимо че декларираните от двете формации цели са идентични - срещу корупционния модел ГЕРБ-ДПС и за върховенство на закона, обединена демократична общност срещу статуквото не би могла да повтори успеха на ОДС през 1997 година. Тогава коалицията от партии, излъчила по-късно правителството на Иван Костов, спечели абсолютно мнозинство на предсрочните парламентарни избори. На многохилядния митинг на победата Костов заяви: “Голямата битка за нас, вече във властта, е битката за България. Не е тайна каква страшна корупция цари в България…”. Четвърт век по-късно битката е отново срещу корупцията и за връщане на държавността в институциите.
25 години след ОДС
От онази голяма победа десницата не просто се разпарчетоса, а се сви и изгуби из дебрите на градското либерално пространство, част от което се именува “градска десница”. Преди 25 години в преобладаваща си част гласуващите за демократичната общност бяха антикомунисти, все още съществуваше поляризацията сини-червени. Оттогава демографската ситуация в България се е влошила - напуснаха я много хора в икономически активна възраст. През 1997 г. в страната живееха над 1,5 милиона повече спрямо преброените миналата година 6,5 милиона души, а избирателната активност достигна 62,4% след катастрофата на кабинета на Жан Виденов.
Избирателите на ОДС не бяха съсредоточени в София и още няколко големи градове, както е понастоящем електоратът на ДБ, но отчасти и на ПП - градско население с доходи над средните, добре образовани, със собствен бизнес или свободна професия, представители на новата икономика. През 1997 г. видима средна класа липсваше, преразпределението на собствеността едва започваше - предстояха тежки реформи, доминираше червената върхушка и създадените от нея групировки.
Оттогава българските избиратели преживяха няколко месии и множество разочарования. Присъединяването на държавата към ЕС подобри стандарта на живот предимно на граждани и бизнеси, свързани с управляващи кръгове. Но ако през 1997 г. върховенството на правото не бе издигнато като приоритет, днес е неотменима цел. Коалицията “Демократична България”, включваща “Да, България”, “Демократи за силна България” (ДСБ) - отломка от старата десница, и Движение „Зелените“, няма кой знае каква идеологическа плътност, но следва своята визия за проевропейски политики, част от която е съдебната реформа. Заслуга на ДБ е отстраняването на Стефан Янев като министър на отбраната заради изявленията му с прокремълски уклон, когато избухна войната в Украйна. В актива ѝ е и съдействието за бързото придвижване на френското предложение за ветото срещу Северна Македония.
Вътрешен канибализъм
В българската политика обаче коалициите вдясно неизменно са заредени с напрежение, канибализъм и его, и почти винаги са се разпадали в битката за власт. Синята коалиция между СДС и ДСБ през 2012 г. се развали заради задкулисни сделки с ГЕРБ, а вместо смислен десен проект се появи “Движение България на гражданите” (ДБГ), обединило се по-късно с ДСБ, БЗНС и онова, което остана от СДС в Реформаторския блок. Но и този съюз се провали, след като създателят му - ДСБ и няколко депутати го напуснаха заради опрасканата съдебна реформа и оставиха опортюнистите да управляват с ГЕРБ.
Създателите на ПП произхождат от “Да, България”, а към формацията на Кирил Петков и Асен Василев се преля немалка част от избирателите на ДБ. Преди изборите на 14 ноември м.г. от “Демократична България” предложиха на “Продължаваме промяната” съвместно явяване на вота във формат “коалиция”, за да не се разпиляват енергията и хората и да се постигне “синергичен ефект”. Но почти незабавно получиха отказ. В последните дни премиерът Кирил Петков на няколко пъти заявява, че партньорство с ДБ ще има - след избори, за управленска коалиция. ПП обаче все още не е подала документи за регистрация в съда. “Сега” разкри, че формацията има проблеми и с названието си като търговска марка заради претенции на кмета на Добрич Йордан Йорданов, който през 2019 г. ползва като име и лого девиза “Продължаваме промяната на Добрич”.
Плюсове и минуси
Докато тези проблеми не се разрешат, дори и да склони, ПП едва ли може да преговаря за предизборна коалиция с ДБ - нейни мандатоносители са Политическо движение “Социалдемократи”, Средна европейска класа и ВОЛТ. Като се прибавят и трите партии в “Демократична България”, теоретично би означавало най-трудното подреждане на листите с кандидат-депутати. Ще трябва да се търсят избираеми места за повечето от настоящите общо 83 народни представители на ПП и ДБ, а броят им би бил силно ограничен. Подредбата на листите винаги е най-главоболната работа, а при коалиция трудностите се умножават по броя на партиите в нея.
Преди каквото и да било решение за коалиране са необходими социологически проучвания, които да доказват, че съюзът на ДБ и ПП ще получи много по-голям брой гласове, съответно и мандати, отколкото ако се явят поотделно. На последните парламентарни избори “Промяната” беше в подем, а рейтингът на Кирил Петков и Асен Василев хвърчеше до небесата. Участието им в служебния кабинет ги легендира като “борци срещу корупцията” и подкрепата за и от президента Румен Радев мобилизира значителен вот.
Половин година по-късно нищо вече не е същото - и стартовата позиция е различна. Ако се стигне до управление на служебно правителство, разкритията, каквито неминуемо ще направи, eдва ли ще са от полза за кабинета на Кирил Петков, още по-малко биха допринесли за рейтинга на участвалите в него политически сили. Към тази потенциална опасност се прибавя недоволството от страна на по-твърдите привърженици на ДСБ към ПП заради позициите за военно-техническа помощ за Украйна и дерогацията за руски петрол, която е от полза за “Лукойл”. Но и либералите от ПП са далеч от поисканата с декларация от ДБ “системна политика по депутинизация” на България.
Битката за провинцията
От друга страна, обединение на политически сили с ясен проевропейски и проатлантически профил би било добър сигнал към избирателите, в т.ч. и към колебаещите се. Опитни политици и новаци идеалисти може да се окаже добра комбинация. Стига преди това двете политически сили да намерят изхода от големите градове - ако искат да спечелят поне част от широката провинция, за да разширят подкрепата си. Това означава да премерят сили с ГЕРБ, които владеят областните центрове, още преди местните избори. Едва ли ще “посегнат” на по-малките населени места, които са бастион на БСП, и на смесените райони, крепост на ДПС. В ситуацията на събуждащ се Ковид-19, скъпи храни и високи цени на енергия и горива, на инфлация, обезценяваща доходите, на ДБ и ПП ще им се наложи да търсят нови пътища до сърцата и умовете на избирателите. Съдебна реформа и “Мафията вън!” няма да са достатъчни.
*Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.