Правосъдие по италиански

Силвио Берлускони, най-дълго управлявалият премиер на модерна Италия, продължава да се смята за невинен. Макар през лятото на 2013 да бе осъден за данъчни измами. От времената, в които бе определяща фигура на политическата сцена, до ден-днешен той ругае съдиите и прокурорите, нарича ги метастази на демокрацията. Това има трайно отражение върху отношението на италианците към тяхното правосъдие. Според допитванията до общественото мнение, едва 50 на сто имат доверие в него, почти всеки смята, че то не функционира добре.

В момента в Палермо се води голям съдебен процес, в който става дума за това дали през 90-те години държавата е участвала в тайни преговори с мафията, сключвала ли е с нея сделки - за по-малко преследване от страна на властите срещу по-малко убийства от страна на мафията. Главен обвинител е 53-годишният Нино ди Матео, който като прокурор има дълъг опит в борбата с мафията. И отдавна не може да се движи свободно, а само с охрана.

Заплахи и страхове

Неотдавна в строго охраняваната съдебна палата в Палермо на писалището на главния прокурор бе подхвърлена бележка, в която пише: "Ще те пипнем, където и да си!". Странното е, че камерата за видеонаблюдение дава "техническа засечка" тъкмо в момента на подхвърлянето на бележката. Нино ди Матео пък е на мушката на Тото Риина - шефа на легендарната Коза Ностра, който е в затвора, откъдето и е отправил смъртна заплаха към Матео. Страхът, че може да бъде убит, е част от живота на прокурора: "Няма да съм честен, ако отрека това. Страхът, че аз и най-вече семейството ми сме изложени на смъртна опасност от отмъщение, е човешки и често ме връхлита. Но както казва Паоло Борселино /известен съдия, убит от мафията - б.ред./, смелостта не е липса на страх - тя е съзнанието, че има чувства, които те тласкат напред и ти помагат да надвиеш страха", казва Матео.

Случаят с главния обвинител Нино ди Матео е показателен за огромния натиск, под който е поставено италианското правосъдие през последните години. Според конституцията, правосъдието е стожер на демократичната държава. В Италия обаче напоследък то непрестанно бива компрометирано и отслабвано, не на последно място от политиците.

"Загубих всичко"

Мнозина в Италия са настроени негативно срещу местното правосъдие. В Милано, например, е създадено т. нар. "Италианско сдружение на жертвите на правосъдието". Основателят му Марио Кацоне е търговец и данъчен съветник. Имал разправии с финансовата полиция, защото след като внесъл оплакване срещу финансови служители, които поискали подкуп от негова фирма, срещу него бил заведен процес по обвинение в клевета. Процесът, започнал през 2005, се проточил с години и едва миналата пролет съдът издал оправдателна присъда.

Кацоне е доволен, че е излязал неопетнен, но през всичките тези години е изразходвал десетки хиляди евро за адвокати и за съдебни процедури, изгубил работата си, животът му бил разрушен. "Всичко загубих - в деня на обвинението клиентите ми ме напуснаха, освободих служителите си, трябваше да затворя офисите си в Милано и Рим, четири месеца бях под домашен арест. Без никаква причина", разказва Кацоне.

Несправедливостта на системата

Че италианското правосъдие е всичко друго, но не и ефективно, смята не само Марио Кацоне. Това потвърждават и резултатите от проучване на Съвета на Европа, в което са съпоставени над 40 страни. Никъде в Европа процедурата за обявяване в несъстоятелност не продължава толкова дълго, както в Италия - близо седем години и половина. А издаването на наказателна присъда отнема средно четири години и девет месеца.

От "Италианското сдружение на жертвите на правосъдието" са наясно с тези цифри, но Марио Кацоне има лошо мнение за италианските съдии не само по тази причини. До момента към сдружението са се обърнали над 1000 души, защото смятат, че са станали жертва на правосъдието. "Правната система в Италия функционира само за заможните хора, които могат да си позволят да наемат адвокат. Който няма достатъчно пари да си наеме добър адвокат, е в слаба позиция. Системата е силна само за силните и се крепи благодарение на управляващите", обобщава Кацоне.

Плъхове в съда

Млада съдийка, която предпочита да остане анонимна, работи в областта на борбата срещу организираната престъпност, т.е. срещу мафията. И казва, че просто не смогва. Неотдавна колегите ѝ в Рим се оплакали, че в сградата на съда са плъзнали плъхове, че водата за пиене е заразена. И това е начин да се пречи на правосъдието. На младата съдийка за щастие не ѝ се налага да се бори с подобна напаст, но нейният пример показва защо италианските съдилища се претоварени: "Във всяко общество, в което човек е ангажиран с интелектуален труд, той обикновено има на разположение сътрудници. Италианските съдии не разполагат с такива. И когато трябва да правят сложни разследвания, се налага да вършат цялата работа сами."

А работата, която трябва да се свърши, действително е непосилна: според проучването на Съвета на Европа, в края на 2012 година е имало над 4 600 000 нерешени дела в гражданското право и над милион и половина в наказателното.

Когато след дълги съдебни процедури и отлагане на процеси съдебната папка бива затворена поради давност, без в крайна сметка някой да е наказан, или пък когато присъдата е твърде мека, гневът на италианците обикновено се излива в един-единствен вик: "Позор".