Преди почти два месеца турските танкове навлязоха в Сирия. А от събота насам над кметството в Африн се развява и турското знаме. Ердоган обясни, че неговата страна в никакъв случай не идва като окупатор. Но знамето си е знаме: то е издигащ се високо в небето символ на властовите амбиции на Анкара.
Чуждите наблюдатели вече гадаят колко дълго ще останат турските войници в Африн. По-песимистично настроените припомнят, че Турция навлезе и в Кипър през 1974 година, и че до днес на острова има турски войници. Във всеки случай турското знаме вероятно още дълго ще се развява над Африн. Ердоган е твърдо решен да прогони кюрдските бойци от отдалечения на 100 километра град Манбидж. Значи още един град ще бъде обкръжен и обстрелван от турската армия. А след Африн вече знаем, че тя не изобщо не се церемони с цивилното население.
"Първо ще прочистим Африн"
Защо ли? Войната в Сирия, разрушенията и смъртта предлагат чудесна възможност за преследване на всички, които в очите на Анкара са "терористи". Години наред режимите в Сирия, Иран и Русия използват това понятие като оправдание за разправа с противниците. Сега и Анкара с благодарност се възползва от тази възможност.
"Терористи" наистина е сериозен кандидат за "анти-дума" на годината - отдавна с нея се оправдава географското разширяване на действията. Самият Ердоган даде да се разбере, как ще протече по-нататък инвазията: "Първо ще прочистим Африн, после Манбидж и областите източно от Ефрат до границата ни с Ирак".
Задкулисни договорки?
Прави впечатление, че правителството в Дамаск се държи изключително сдържано. Никой не обелва и дума за инвазията на съседната страна и не полага никакви усилия за защита на собственото население. Това, разбира се, можеше да се очаква от един режим, който години наред води брутална война срещу собствените си граждани. Но защо този режим не реагира под някаква форма в защита на своя териториален суверенитет?
Това може да означава, че Анкара и Дамаск отдавна може да са се договорили тайно. Сирийската държава е съсипана и просто не може да се противопостави на нашествениците. Русия и Иран също се държат резервирано. Вероятно е имало договорки и в тази посока. И Анкара се чувства окуражена да действа както си иска. Изглежда, че Ердоган не се стряска и от факта, че може да разгневи американците, които подкрепят кюрдите в Манбидж. Дали пък и тук не е имало тайни договорки?
Часът на автократите
След седем години война става все по-ясно, че географската карта на Сирия ще бъде прекроена. А с нея и картата на целия регион. Сирия ще се превърне в колония, или в най-добрия случай протекторат на своите непосредствени съседи Турция и Иран, както и на глобални сили като Русия.
В този смисъл в Сирия е в ход процес на глобално преструктуриране. И Анкара също иска да си осигури парче от тортата. А това означава, че в Сирия, както и в целия Близък изток, удря звездният час на автократите. И както изглежда - за дълго.