Преди 50 години: когато терорът се настани в Германия
1 април 2018
Трима бивши членове на "Фракция Червена армия" (RAF) все още се укриват. През ноември миналата година Федералната криминална служба на Германия публикува нови снимки на издирваните Ернст-Фолкер Щауб, Буркхард Гарвег и Даниела Клете. Нова серия от нападения е насочила властите към групата. Тези нападения нямат политически характер или мотивация, а просто са били нужни на терористите, за да финансират високите си разходи в дълбока нелегалност.
Не, страницата RAF с оставените от нея кървави следи в 30-годишната ѝ дейност не е затворена. Независимо от някои проблясъци на закъсняло разкаяние, като например срещата на бившата активистка от RAF Зилке Майер-Вит със сина на убития през 1977 г. индустриалец Ханс Мартин Шлайер - за да му поиска прошка.
Тази страница не може да бъде затворена включително защото все още не са докрай разкрити престъпленията, извършени от ляворадикалната групировка в периода 1970 - 1998 година. Става въпрос за убийства, експлозии и нападения с над 30 жертви и повече от 200 ранени.
Агент-провокаторът Петер Урбах
Не е изяснена досега и ролята, изиграла Службата за защита на конституцията (контраразузнаването) за превръщането в терористи на части от студентското протестно движение от края на 1960-те и началото на 1970-те години. Според хамбургския политолог Волфганг Краусхар, ключова фигура в тази връзка е агентът на службата Петер Урбах.
"Урбах играе важна роля в превръщането на едно малко, но здраво ядро на тогавашното протестно движение във военизирана, и в крайна сметка в терористична групировка", казва той за ДВ. Например когато на 11 април 1968 година един десен радикал стреля по студентския лидер Руди Дучке и го ранява смъртоносно. Две хиляди гневни студенти тогава се отправят към сградата на издателство "Шпрингер", чийто всекидневник "Билд" масивно подстрекава общественото мнение срещу студентските протести и Дучке. Урбах също е пред сградата на "Шпрингер" - с кош, пълен с коктейли Молотов, които тикал в ръцете на разтърсените и разгневени демонстранти. Урбах дори услужливо им показвал как да си служат с тях, за да опожарят колите край сградата.
Целта - дискредитиране на протестното движение
Агентът на контраразузнаването Урбах е първият, който снабдява лявата протестна сцена с огнестрелно оръжие, продължава Краусхар. Според него Урбах е агент-провокатор с влияние в средите на тогавашната извънпарламентарна опозиция. Какво е накарало властите, вкл. западните съюзници - американците, британците и французите, които чак до германското обединение са изпълнявали и контролни функции - да дадат такъв простор на действие на човек като Урбах? Целта вероятно е била да се дискредитират демонстрантите и изобщо лявото извънпарламентарно протестно движение, като бъдат подтикнати към агресивни действия.
Не бива да се забравя, че RAF наистина е най-известната, но не и единствена лявотерористична група. Съществували са също така групировки като "Революционни клетки", както и "Движението 2 юни" - денят, в който през 1967 г. студентът Бено Онезорг е застрелян от един полицай. С групата "Тупамарос Западен Берлин" пък в Германия се настанява терорът: началото е поставено с пъклен план, осуетен само по една случайност - бомбен атентат е трябвало да покоси 250 евреи в Берлин, събрали се на 9 ноември 1969 да отбележат 31-та годишнина от погрома на Кристалната нощ. И в този атентат отново е замесен агентът на Урбах. Историкът Михаел Зонтмайер казва по този повод следното: "Можете ли само да си представите - с тази бомба, набавена от човек на Службата за защита на конституцията, от този Петер Урбах, е трябвало да бъде нападната еврейска институция в Берлин! Това е началото на тероризма в Западна Германия, в Западен Берлин."
Не бива да смятаме, че Службата за защита на конституцията или пък самият Урбах са замисляли да поставят бомбата. Но се налага изводът, че държавните служби са били готови допълнително да наливат масло в бушуващия тогава огън.