Преди да си отидем от този свят

Едно ново приложение за смартфони ти изпраща по пет пъти на ден следното съобщение: "Помни, че ще умреш". То не идва по едно и също време, а съвсем произволно, така че не можеш да се подготвиш. Създателите на това приложение са млади хора - на 27 и 35 години. Идеята им дошла от един обичай в Бутан. В тази хималайска страна очевидно е общоприето да се подсещаш по няколко пъти на ден, че си смъртен. И същевременно да медитираш – или поне да дишаш дълбоко. Ето как Бутан се е превърнала в страна с особено щастливи хора.

Животът е твърде кратък. Наслаждавай му се.

В началото бях скептично настроен. После прочетох една рецензия за това приложение. Авторката беше във възхита, макар първоначално да се бояла от съобщенията. Всеки път, когато дойдело съобщението, тя си казвала: "Животът е твърде кратък". Веднъж била на купон, когато получила поредното съобщение. И вместо да си тръгне, тя изцяло му отпуснала края. Дотогава дълги години се страхувала да говори пред публика. Започнала да получава съобщенията - и изведнъж изпитала лекота пред аудиторията. Аз тъй или иначе ще хвърля топа, цялата публика някой ден ще хвърли топа, тъй че какво толкова да му мислим, братя и сестри! Авторката на рецензията престанала да прекарва толкова много време във Фейсбук. Та нали когато хвърлиш топа, навярно ще ти дожалее за това изгубено време. По-добре, вместо във Фейсбук, да се излегнеш някъде на слънце. Приложението понякога изпраща и съобщения като това: "В гроба няма слънчеви местенца".

Аз обаче имам друга рецепта. Когато синът ми беше малък, стотици пъти съм му чел една и съща книга – "В пристана" от Филип Дюпаски, чието заглавие доста точно възпроизвежда цялото ѝ съдържание. В продължение на три години тя беше любимата книга на моя по-голям син, който отдавна е възрастен човек. Днес той изобщо не я помни. Няма я. Първите години от детството поставят решителен отпечатък върху всеки човек, но повечето от нас изцяло са ги забравили. И при мен е така. Един ден тези малки хора просто изчезват, превръщат се в нещо съвсем различно и вече изобщо не помнят какви са били и как са живели. Не помнят първото лято на детската площадка, не помнят дългите разходки с бъгито, не помнят нито гнева си, нито радостта си, нито нежността. Други неща са станали по-важни.

Но в главите на своите родители те продължават да живеят онзи си живот. Него не можеш да го забравиш. И винаги се надига една смътна болка, когато си припомниш за онази безусловна любов, която те са изпитвали - и която ти си се опитвал също тъй безусловно да им върнеш. По никое друго време през живота си ние не сме били толкова важни, за никого.

Може би всички ще се съберат в главата ми...

Понякога сънувам баща си или бабите и дядовците си. Това не са само спомените ми за тях. В съня си ние разговаряме за неща, за които никога не сме говорили, докато бяха още живи. Те произнасят изречения, които навремето щяха много да ме зарадват. А когато се събудя, понякога за минута-две още си мисля, че са живи и искам начаса да скоча в колата и да им отида на гости. С напредването на възрастта тези сънища стават все по-живи. А може би, мисля си понякога, краят изглежда именно така. Те всичките ще се съберат там, в главата ми, там ще бъдат и отдавна изчезналите деца, които ще се радват, че най-после някой пак ще им почете от "В пристана". Та това, мисля си понякога, изобщо няма да бъде някакъв лош момент, хубав ще бъде, може би най-хубавият.

 

Х. Мартенщайн/аг, дц, аа

 

***

Разгледайте и нашата фотогалерия, посветена на въпроса "Има ли живот след смъртта?". Петте големи религии дават различни отговори. Има ли Страшен съд? Какво става с душата и с тялото на човека? И какво го очаква в Отвъдното? Ето какви са вярванията в християнството, юдаизма, исляма, индуизма и будизма: