Преди точно 100 години
8 октомври 2012"Ужасът започна още щом прекрачихме старата сръбска граница. Към пет часа вечерта наближихме Куманово. Слънцето залезе и започна да се спуска мрак. Само че колкото повече притъмняваше небето, толкова по-ярко се открояваха ужасяващте пожарища. Албански села целите бяха пламнали в огън. Това беше първата реална, автентична картина на войната, на безмилостното взаимно избиване на хора."
В репортаж на Лев Троцки един сръбски войник описва така положението на Балканите през октомври 1912 година. България, Сърбия, Гърция и Черна гора, обединени в т.нар. Балкански съюз, воюват заедно срещу Османската империя, към която столетия наред се числят също така днешна Албания, Македония и Северна Гърция. На 5-ти октомври България и Гърция обявяват война на Османската империя, броени дни по-късно същото правят Сърбия и Черна гора. За балканските страни моментът е подходящ, защото Османската империя вече е силно отслабена.
"Командването на българите бе образцово"
"Още през 17 век Османската империя навлиза в трайна икономическа криза, която разклаща социалните й структури, подклажда бунтове в рамките на империята и води в крайна сметка до разпадането й", обяснява Гералд Фолкмер от Института за германска култура и история на Югоизточна Европа към мюнхенския университет Лудвиг Максимилиан. Точно от тази слабост се възползват балканските страни и с войната си срещу османите ускоряват разпадането на империята.
Балканският съюз предприема координирани действия: сръбските части проникват в Албания и Македония, българските напредват към Константинопол, а гръцките - към южна Македония, Салоника (Солун) и Егейските острови. "Османската армия не е подготвена за този военен натиск, защото общият брой на войниците от балканските страни възлиза на 450 хиляди в началото на войната, докато в този момент османите разполагат едва с 300 хиляди", изтъква Гералд Фолкмер.
Броени месеци след началото на войната османите биват почти изцяло изтласкани от Европа. Германският император Вилхелм Втори отбелязва в записките си: "Турците не успяха да спечелят нито една битка, не успяха да удържат нито един град. Господството им в Европа е разбито. Гърци, сърби, черногорци и българи проявиха безпримерна храброст. Командването на българите бе образцово, участието им в битките - направо брилянтно."
Интересите на Германия
Вилхелм Втори описва еуфорично победата на балканските страни, но същевременно е загрижен за стабилността на Османската империя. В записките му четем: "Германия беше по онова време съюзник на Австро-Унгария и имаше интерес България като съюзник на Австро-Унгария да не бъде твърде отслабена. Но пък Германия имаше и преки икономически интереси в Османската империя."
Ето защо император Вилхелм Втори настоява за мирни преговори. Заедно с другите велики сили в Европа той организира конференция в Лондон, на която на 30 май 1913 година е подписан мирният договор, слагащ край на войната между Османската империя и Балканския съюз.
В Балканската война загиват над 80 хиляди войници. Политическите напрежения на Балканите обаче продължават и през 1913 година се стига до втората Балканска война. Година по-късно, през 1914-та, атентатът в Сараево слага началото на Първата световна война.
АГ, ДПА, ДР, Б. Рачева; Редактор: М. Илчева