През 2030-та ще ни трябва нова планета?

В доклада си, наречен "Living Planet 2012", международната природозащитна организация WWF предупреждава, че ако не променим начина си на живот, ще имаме нужда от нова планета след съвсем кратко време - през 2030 година. Дали това означава, че дотогава всички енергийни ресурси ще бъдат изчерпани?

Самоунищожението - бавно, но сигурно

Не, по-скоро става дума за необходимостта от промяна на отношението ни към природата, смята екологът Вернер Екерт, според когото за никакъв "ден хикс" не може да се говори. Но оттам не следва, че трябва да продължим да действаме без да отчитаме последствията за следващите поколения, до които би довел нашият начин на живот. Това се отнася в най-голяма степен до прекомерния разход на суровини като нефт, природен газ и въглища, който води не само до претоварване на атмосферата с парникови газове и до покачване на температурите, но също и до "изцеждане" на обработваемите земи, все по-голяма част от които се превръща в пустиня.

Всъщност предупрежденията с апокалиптичен характер не са нещо ново. Дали те не всяват всъщност излишна паника? Вернер Екерт е на мнението, че все пак тревожността може да бъде и полезна - ако води до подобрения. Засега обаче няма и следа от положителен обрат. Изчерпването на ресурсите е необратима тенденция, а опитите за смяна на посоката все още не са предизвикали подобрения.

Западният стил на живот е катастрофален

Има два фактора, които свидетелстват за моментното посегателство спрямо Земята, убеден е екологът Екерт. Това е, от една страна, постоянно нарастващото население. Според прогнозите броят на световното население ще спре да расте едва след 30 до 50 години, когато ще е вече твърде късно.

Увеличаващото се благосъстояние също е източник на проблеми, защото ако китайците започнат да карат толкова автомобили, колкото американците, ще има нужда от двойно повече петрол. Същото важи и в случай, че китайците започнат да консумират толкова месо, колкото германците, да речем. Принципно западният начин на живот като модел за света представлява катастрофа. Но за много хора в развиващите се страни той е истински идеал. Срещу което няма как да бъдат издадени забрани, посочва Вернер Екерт.

Приносът на всеки от нас

Какво все пак може да се направи? Просто ще ни се наложи да свикваме с катастрофалните последствия от досегашното отношение към природата и ресурсите, предполага екологът. Например - с постоянното увеличаване на температурите, което при това засяга в най-голяма степен бедните държави.

Богатите държави от своя страна могат да постигнат много, ако заложат, например, на съвременните технологии - за рециклиране на отпадъците или за опазване на климата. Няма нужда да се открива нещо ново - само трябва да се приложи вече откритото, препоръчва Вернер Екерт. Той обаче изтъква, че за момента икономическата рентабилност я няма, поради което нещата по-скоро буксуват на място.

Важен в това отношение е приносът на всеки отделен човек - пестейки ресурси, той би могъл да служи на другите за пример. Но ако всеки живее така, както живеят хората на Запад, катастрофата е неизбежна - при това не става дума за черногледство, посочва Екерт. В този смисъл популяризирането на "отговорния" начин на живот е добро като пример, а и като непосредствена мярка. Всеки литър бензин, който остане неизползван, е принципно един цял литър бензин.

АГ, ТШ, ВЕ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел