Президентът, който вече няма какво да губи
15 януари 2014Докато навсякъде в Европа започва да се усеща леко раздвижване и подем, неподатливата на реформи Франция е тръгнала към пропастта. И тъй като президентът Оланд не е способен да промени нещата, а и понеже вече не може да търпи бедите, за които сам носи отговорност, той се утешава в прегръдките на своята любовница - в съответствие със западналите нрави на страната.
Социалдемократ, а не социалист
Това, което Франсоа Оланд обяви в началото на 2014-та, е равносилно на културна революция. Той се провъзгласи за социалдемократ. В Германия това би означавало член на Социалдемократическата партия. За догматичните леви във Франция обаче социалдемократът минава за предател, който се отрича от борбата за справедливост и сключва компромиси с класовия враг.
Оланд се обяви за политика, която да освободи френската икономика от ненужни данъци, налози и прекомерна регулация. По този начин той престъпва свещените правила на френските социалисти, тръгвайки по стъпките на Шрьодер и Блеър. Предвещания за това, което ще последва, могат да се открия доста по-назад в историята - при Уинстън Чърчил, който в първата си реч като премиер бе казал: "Не предлагам нищо друго освен кръв, мъки, пот и сълзи".
В своята програма за периода до 2017, Оланд обещава да събере над 80 милиарда евро без да увеличава данъците. Намеренията му са съвсем сериозни - приемането на пакета с реформи ще бъде обвързано от правителството с вот на доверие.
Нужен е силен президент
Излиза, че Франсоа Оланд залага всичко само на една карта. Или поне така твърди. Все пак засега няма нищо конкретно. Съвсем не е сигурно дали ще се стигне до сделката "Намаляване на данъците срещу разкриването на нови работни места". Работодателите са в готовност, а за синдикатите това означава, че тук има нещо гнило.
За да бъде приложена тази програма, е нужен политически лидер, който се ползва с доверието на населението и с подкрепата на своята партия и своите коалиционни партньори. Случаят на Оланд определено не е такъв. Неговият авторитет спадна до нула, дори и без любовните забежки.
Но пък може и точно това да се окаже неговият шанс - щом няма какво повече да губи. При това положение сега Оланд би могъл да докаже, че нито страната, нито нейният президент заслужават постоянно отправяните към Франция груби критики.