1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Президентът не е свръхчовек

АГ, ДПА, ДЦ, МП, Б. Михайлова, Д. Попова-Витцел26 септември 2011

Сривът на американския пазар на недвижими имоти съвпадна с още един - края на "Обама-манията". Възвеличаван в началото, той в крайна сметка се оказа съвсем нормален политик - пише в "Ди Цайт" културоложката Марша Пали.

https://p.dw.com/p/12gfB
Краят на мита ОбамаСнимка: dapd

Защо Обама не затвори Гуантанамо, както обеща? Защо не успя да намали броя на безработните и размера на задълженията? Защо новият му план за увеличаване на заетостта съдържа - освен данъци за богатите - и икономии от 580 милиарда долара в средствата за здравеопазване и социални програми, и то в период на рецесия? Защо така и не изтегля войските от Ирак и Афганистан и не подпомага изграждането на функциониращи държави там?

Същевременно никой не се интерсува от неговите успехи: американският данъкоплатец печели от спасяването на банките, освен това Обама сключи нов договор за ядрено разоръжаване с Русия и залови Осама бин Ладен, помогна на либийците да се освободят от Кадафи. Всичко това му се удаде, макар че наследи безподобен бюджетен дефицит.

Американците не искат свръхдържава

Противоречието на Обама е в това, че неговата любезност и неговата склонност към постигането на консенсус успокоиха американците до такава степен, че да го изберат. Но пък точно тези характеристики всъщност определено не са най-подходящите за един президент. Във Вашингтон тежи властта, а не любезността. И ако е необходимо, се преминава и през трупове. За разлика от Обама републиканците се справят по-добре с властта. На тях им е по-лесно и защото само трябва отново и отново да повтарят на американците това, в което те така и така вярват. Сърцевината на републиканската политика - вярата в по-малката роля на държава - отразява ядрото на американското мислене.

NO FLASH Obama USA Präsident
Къде остана еуфорията?Снимка: AP

Малцина смятат, че само правителството може да предложи защита от богатите. Уорън Бъфет, например, настоява богатите да бъдат обложени поне с такива данъци, с каквито са обложени техните секретарки. Но той е аутсайдер. Вярата в по-малката роля на държавата е вкоренена дълбоко в американската психика. И републиканците нямат нужда от много политическа власт, за да накарат хората да вярват в това. Днешните представители на партията са убедени, че вместо да получават подаяния, бедните трябва да бъдат насърчени да станат икономически независими.

Обама - всичко друго, но не и хищна акула

По своята твърдост републиканците се различават от демократите, на които липсва дисциплината, нужна за обединяването на всички в един лагер. И не можем да очакваме от Обама да действа с твърдост и да минава през трупове, при положение, че партията му не се е научила на този подход през годините. От него не би могло да се очаква да се държи като акула.

С прекомерните си очаквания критиците на Обама по цял свят успяха да създадат образа на политик, който стои много по-вляво от общоприетото в Америка. Което Обама не прави, както преди него не го е правил и Буш, но в противоположната дясна посока. В Германия днешните критици на Обама смятаха, че той ще промени Америка така, както Вили Бранд променя Германия. Но Обама може да промени Америка само в рамките на политическите си възможности. Което и прави - ако се има предвид здравната реформа, или пък планът за увеличаване на заетостта.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми