Machtmensch Mubarak
7 февруари 2011Едва ли дори организаторите на т.нар. "Ден на оттеглянето", в какъвто трябваше да се превърне 11-тият ден от протестите в Египет, са очаквали, че президентът Хосни Мубарак ще се придържа към техния "график". Особено след като пред американска телевизия той обяви, че мисли за оттегляне, но ако го направел сега, това щяло да хвърли страната му в хаос.
Дори и да е било само тактика за отлагане, Мубарак все пак говори за оставката си. Разбира се - не веднага, и в никакъв случай под диктовката на масовите народни протести.
Прехвърляне вместо оттегляне
Мубарак е начело на Египет вече 30 години. И ако е съумял да остане толкова дълго във властта, то е заради уменията му да си подсигурява тази властова позиция. Това се опитва да прави и сега, когато под натиска на уличните маси се появиха пробойни във властовия му апарат. В назначаването на доскорошния шеф на службите Омар Сюлейман на новосъздадения вицепрезидентски пост мнозина разчетоха знак за това, че Мубарак подготвя свой наследник. В същото време тече подготвителна работа за предстоящите реформи в страната в преходния период. Ще рече, че на мястото на исканото от опозицията "оттегляне" се готви "прехвърляне", преход. Но и това не бива да ни заблуждава, защото Хосни Мубарак просто ще трябва да се сбогува с властта. Дали днес, утре или вдруги ден - без значение.
Това ще се случи, и е по-вероятно да стане не под диктата на улицата, а вследствие на дълбоко обмислена постъпка, и може дори да прилича на изпращане с почести както навремето при детронирането на краля. Засега протестиращите от улицата все още само подканят Мубарак да напусне страната. Ако обаче той се задържи прекалено дълго, това може да накара масите да започнат да мислят за мъст.
В тази ситуация американците ще продължат да разчитат на добрите си връзки с египетските военни. В никакъв случай обаче Вашингтон не бива да допуска да диктува някакви решения на египтяните, вкл. на египетските военни. Защото подобно нещо е в състояние да разруши дори и най-приятелските отношения. При това в момент, когато американците изпитват особено голяма нужда от приятели в арабския свят.
ЕС - безпомощен и безидеен
Що се отнася до европейците, те дълго време пледираха за воденето на Средиземноморски диалог със страните от африканския север. На фона на събитията в Тунис и Египет обаче ЕС изглежда напълно безпомощен и безидеен. Тунизийците се справиха без европейска помощ, най-вероятно така ще стане и с египтяните. Може и да успеят дори без американците, но със сигурност няма да опрат до помощта на ЕС.