Приказки за драхмата

Ако светът беше така елементарен, както го представя пред своите привърженици гръцкият опозиционен лидер Алексис Ципрас, то в Гърция всичко щеше да е наред. Още миналото лято, по време на кампанията за парламентартните избори, той обещаваше, че ако стане министър-председател, ще наложи на кредиторите на страната "агресивни разговори за предоговаряне на дълговете", с които да ги принуди към отстъпки.

Неговото послание беше доста примамливо: "Ако Атина остане твърда, Берлин ще трябва да отстъпи. И тогава отново ще има заплати и надници като от времето преди кризата, а дълговете на страната ще бъдат опростени." Близо 27% от избирателите тогава повярваха на Ципрас и му дадоха гласа си. Съвсем за малко левият съюз "Сириза" пропусна възможността да стане първа политическа сила.

Тъкмо "откривателят" на Ципрас и негов политически настойник сега критикува логиката на "Сириза" и нейния шеф. "Да се вярва, че с удар по масата ще получим всичко, което искаме, би било наивно. Нещата не стоят така", казва Алекос Алванос и дава за пример Кипър. И там първо демонстрираха твърдост спрямо Европа, но после видяхме какво се случи: "ЕЦБ съобщи, че ще отреже пътя на кипърските банки до жизнено-важното за тях финансиране, ако Никозия не склони глава. И тогава резултатите за Кипър се оказаха по-лоши в сравнение с първото предложение на ЕС", пояснява Алванос.

И изведнъж се роди "План Б"...

През май, около 6 седмици след кипърската драма, той основа своята собствена партия "План Б". На пръв поглед тя се изявява по-умерено от "Сириза", но в действителност е по-радикална от нея. Ципрас зове на бунт срещу "германския диктат за икономии", но пък винаги се е обявявал за оставането на Гърция в еврозоната. "План Б" обаче казва, че който отхвърля политиката на строги икономии, трябва да е готов да напусне общата валутна зона. Партията предлага Гърция да си върне драхмата.

Връщането на драхмата поне досега беше табу в политическия диалог на Гърция. Само комунистическата партия беше тази, която искаше да изведе страната от еврозоната, но гръцките комунисти от десетилетия насам са изпаднали в непробуден "късносталинистки" сън и не играят почти никаква съзидателна роля, макар да са представени в парламента. Това, че сега се появи партия, която да рекламира връщането към драхмата, е нещо ново. Все пак Алванос не пропуска да предупреди, че драхмата сама по себе си не представлява решение на гръцките проблеми.

Той настоява за национализиране на гръцките банки и за мораториум над плащанията на външните кредитори, но не уточнява дали става дума само за временен мораториум от година-две или за тотален отказ от това да се връщат гръцките дългове. Ако се стигне до подобно нещо и Гърция откаже да връща старите си задължения, както и да обслужва лихвите по втория помощен пакет от 130 милиарда евро, гръцките кредитори биха се оказали пред сериозен проблем. Тогава би се случило онова, за което предупреждаваше Ангела Меркел през 2012, когато заяви, че "не бива Гърция да банкрутира, защото в противен случай германците ще трябва да носят неустойките по гарантираните кредитни рискове".

"План Б" предлага още да се национализират важни браншове като телекомуникациите, водното стопанство и енергийната система. Но откъде тогава страната ще си набавя пари за необходимите й инвестиции, в случай че наистина престане да обслужва външния си дълг? Всъщност обаче не е ясно дали подобни сценарии изобщо трябва да се обсъждат, след като 65% от гърците, според публикувано тези дни изследване на сериозния атински социологически институт "Капа Рисърч", продължават да смятат, че страната им трябва да остане в еврозоната, въпреки продължителната рецесия.

Какво предлага "Драхма 5"?

Другият противник на еврото се нарича Теодорос Кацаневас. Той е бивш зет на Андреас Папандреу, придобил е докторската си титла по иконимика в Лондон, а днес е преподавател в университета в Пирея. В своите лекции и писания той се опитва да убеди сънародниците си, че без еврото биха живели по-добре от сега.

"Твърдото евро не приляга на гръцката икономика. Гърция се нуждае от мека валута и твърдо правителство - такова, което пести данъчните приходи и се отнася строго към синдикатите", казва Кацаневас, който също е основал своя партия: "Драхма 5 - Гръцко демократично движение пет звезди". През септември неговата партия смята да стартира кампания за референдум за напускането на еврозоната. Самият той смята, че най-положително би било целият европейски Юг, начело с Италия, съвместно да напусне еврозоната. "Италия е достатъчно силна, за да отвори вратата", казва той.

Когато го запитат обаче какво ще прави Гърция с "меката си драхма", когато дойде ред да плаща за внос на петрол и газ от Русия или за внос от еврозоната, Кацаневас се усмихва и предпочита да отвърне с шега: "На първо време ще се откажем да ядем хайвер и да караме "Ламборгини", но поне храна си имаме достатъчно в Гърция, а и коли умеем да ремонтираме". После допълва, че вероятно би имало тежка фаза от около година и половина, в която ще има недостиг, черен пазар и контрабанда.

Кацаневас обаче категорично не е съгласен с аргумента, че ако Гърция въведе драхмата, няма да може да си купува петрол и газ. "Вижте Албания, Етиопия или България. И те имат собствени валути, но успяват да си купят петрол и газ. Защо Гърция да не може същото?". Това е вярно, но Кацаневас все пак трябва още малко да поработи над аргументацията си. Сравнения с Албания и Етиопия вероятно не биха могли да убедят гърците в предимствата на драхмата.

АГ, ДПА, ФАЦ, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева