Приказни съкровища дремят неоткрити
29 януари 2013Федералната банка иска да прехвърли 700 тона от златния си резерв от Париж и Ню Йорк във Франкфурт. Но как да стане това? Сигурният транспорт на благородния метал е голям проблем от хилядолетия насам.
Федералните банкери нямат никакво намерение да обявяват по какъв начин смятат да транспортират златото. С Париж проблемите ще са по-малко - оттам придвижването може да се извърши с брониран транспорт. Но златото от Ню Йорк трябва да премине през Атлантическия океан, т.е. - само с кораб или самолет. А като се има предвид, че дори и руските товарни самолети "Антонов" могат да поемат само 120 тона, очевидно полетите от Америка ще трябва да са няколко.
Притежаването на злато има безброй предимства, но и един сериозен недостатък - този метал е извънредно тежък и ако трябва да се пренася в големи количества, определено създава затруднения. А "шампиони" несъмнено са испанците, успели да транспортират неимоверни богатства от Южна Америка по време на експедициите на Христофор Колумб.
Кервани със злато и сребро
През 16-ти век войските на католическите владетели ликвидират развитата култура на индианското коренно население, оцелелите са принудени да работят в мините, за да добиват злато и сребро за завоевателите. В продължение на векове богатството и властта на испанската империя се крепят на благородните метали от държавите отвъд океана. И подобно на останалите собственици на злато испанците са били изправени пред проблема как да го транспортират.
От мините в Южна Америка ценните метали се пренасят с кервани до пристанищата, където чака прочутата "Сребърна флота" - La flota de Indias. Строго охраняваните конвои се отправят на път по море. Същото вършат и бртанските пиратски кораби между 16-ти и 18-ти век, официално натоварени от британската корона да отмъкват златото от испанците. Сред най-известните пирати е видният мореплавател и околосветски пътешественик сър Франсис Дрейк, който атакувал конвоите с малки подвижни лодки с невероятна боеспособност. През 1572 година Дрейк напада пристанището Номбре де Диос в Панама. Прострелян е в крака, но жертвата си заслужава - плячката включва големи количества сребро и злато.
Конвоите, натоварени с ценни метали, имат и още един враг - океанът. Бурите и гигантските вълни нерядко се оказват непреодолимо препятствие за тежко натоварените кораби. Издирването им по морското дъно и до днес е любимо занимание за подводните археолози и авантюристите.
"Мека" за иманярите
През 1744 в Ламанша потъва един от най-солидните кораби на британската флота - HMS Victory, с 1150 души на борда и 100 оръдия. Твърди се, че на кораба имало и тонове злато. И откакто преди няколко години по морското дъно бяха открити останки от корпуса, правителства и частни фирми спорят ожесточено по правата и разходите за изваждането на кораба.
През 2007 година американски подводен робот вади близо 20 тона златни и сребърни монети от останките на кораба Nuestra Señ
ora de las Mercedes, към който испанската държава предяви претенции. Фрегатата е потопена от англичаните през 1804 година. След продължителни спорове, през 2012-та съкровището на стойност 350 милиона евро пристига в Мадрид, за където е било предназначено.Ако някой все пак надминава испанците в умението да разграбват чужди държави, то това несъмнено са нацистите - те изземат от жертвите си и валута, и произведения на изкуството, и злато. Голяма част от плячката се е съхранявала в едновремешната Райхсбанк, а през 1945 година ценностите спешно са пренесени с камиони и влакове на сигурно място, за да бъдат опазени от Червената армия. И до днес около баварското Топлицко езеро, където се смята, че е потопено златото на нацистите, обикалят иманяри.
АГ, ДПА, ЗЦ, ЙК, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова