Принц Филип - кралят на комизма
11 юни 2011
Едно е сигурно: той е анахронизъм, човек, захвърлен в нашето време и изоставен в него като подхвърлено дете. В мислите и действията си принц Филип, съпругът на британската кралица Елизабет Втора, е останал някъде в края на 1950-те - началото на 1960-те години. Във времето, когато жените все още си мълчат и се въртят край печката, когато чернокожите все още се наричат негри, а чужденците са благодарен обект на вицове.
Винаги верен на себе си
Не, принц Филип, който навърши на 10 юни 90 години, никога не е правил отстъпки на съответния дух на времето, също както и никога не се е подчинявал на обществените навици.
Мненията за него се разделят и зависят най-вече от това в коя година са казани. За 85-ия си рожден ден вместо подарък той получи епитети от рода на: нетактичен, груб, безсрамен, високомерен. Докато сега, на 90-ия си бива възхваляван като бляскав пример на един за жалост изчезнал начин на живот. Атрибутите, които медиите приписват на принц Филип днес, са: чувство за дълг, дискретност, съпричастие, приветливост. Дори безбройните фалове, които е направил по време на приеми и визити в чужбина, сега се превъзнасят.
Фината ирония на принца
Някои от вербалните издънки на принца наистина могат да се прочетат, при желание, и като ирония и сарказъм, например когато навремето се обръща към Хелмут Кол с "господин райхсканцлер" или когато уверява перманентния парагвайски диктатор Алфредо Щрьоснер колко хубаво било да е в страна, в която народът няма думата. Не е сигурно само дали антените на неговите събеседници са били настроени така добре, че да възприемат подобни фини иронични отсенки.
Принц Филип е в добро здраве, което поддържа с плуване, вдигане на тежести и езда. От 60 години той стои здраво на страната на съпругата си. За нея е пожертвал многообещаващата си кариера в Royal Navy, както и фамилията си Маунтбатън. А и отдавна е приел ролята си винаги да е на една стъпка зад съпругата си. Попитан в интервю с какво свое постижение се гордее най-много, той малко безпомощно отвръща: "Че кой ли се интересува какво мисля аз? Това е смешно."