''Пробивният канцлер''

Герхард Шрьодер не успя да стане визионер като Вили Бранд. Още твърде рано той загърбва идеализма на човек, който иска подобри света, и се ориентира към прагматизма на реалната политика. И днес Шрьодер обича да се шегува като казва, че като канцлер е осуетил същата онази революция, която замислял навремето като млад социалист. Герхард Шрьодер не успя и да се превърне в авторитет, базиращ се на компетентни познания, какъвто е да речем Хелмут Шмид. Затова пък умееше да прокарва своите решения, а това го отличава както от Вили Бранд, така и от Хелмут Шмид. Хора, които го познават отблизо, говорят дори за "харизматичността на агресията". Медиите понякога подигравателно наричат Шрьодер "другар на босовете", при това канцлерът-социалдемократ произхожда от низините на обществото. Независимо от това, негови съпартийци са на мнение, че му липсвали "гените на истинския социалист".

Шрьодер неизменно блестеше с качествата си на борец в предизборни кампании, но пък така и не се научи да губи с достойнство. Незабравима ще остане неговата твърде недодялана телевизионна изява в нощта след парламентарните избори през 2005 година когато загуби битката срещу Ангела Меркел, но просто не беше в състояние да признае този факт. Канцлерът Шрьодер беше доста по-близък с медиите и бизнеса, отколкото със собствените си съпартийци, да не говорим пък за лявото крило на партията. И до днес Шрьодер не се радва на особени симпатии сред германското население.

Типична социалдемократическа кариера

Детството, юношеството и студентските години на Шрьодер са образец за това как човек, комуто по рождение не е даден никакъв шанс, успява да се възползва дори от липсата му. Веднъж той беше казал, че години наред е "дъвкал маджун". Този израз е характерен за начина му на изразяване - неизменно целящ да събуди образи и асоциации.

Семейството живее в крайната мизерия на следвоенните години - осем души си поделят 30 квадратни метра жилищна площ, а дрехите за децата са дарени от социални организации. Герхард Шрьодер не познава баща си, който загива на фронта в Румъния през последните месеци на Втората световна война. Младият Шрьодер получава първото си признание във футбола. Той не е от най-техничните футболисти, но пък се бори с хъс и бързо става звезда. В основното училище не е от най-добрите. На 14 години чиракува в магазин за порцеланови изделия, но амбициите му са по-големи. Завършва гимназия като вечерен ученик - през деня работи, а вечер учи. Следва право и става член на Социалдемократическата партия. Принуден е и да се издържа сам като работи по строежи. На обектите му викали "доктор Шрьодер", защото все философствал на политически теми.

Към бунтарите от 1968 Герхард Шрьодер се присъединява не толкова по идеологически причини. Онова, което го тласка наляво, е, че лично е преживял какво значи да си "чужд" в света на богатите и привилегированите. Произходът и успешният му път нагоре подхранват волята му за себеизява и окрилят амбициите му. Герхард Шрьодер не е класичиският тип интелектуалец. Но, издигайки се до върха, той познава твърде добре и низините на обществото а това той обича да демонстрира публично - похапвайки наденички и пиейки бирата си направо от шишето. Скъпите му костюми, обувките по поръчка и скъпите пури не противоречат на този образ: защото Шрьодер познава и двете страни на живота.

Пробивният канцлер

Шрьодер никога не се е страхувал от досег с непознатото. През 2003 година той стартира своята "Агенда 2010" - реформата, с която оряза част от държавните помощи за безработни, прехвърляйки към гражданите значително по-големи отговорности и задължения. С това Шрьодер си спечели много врагове най-вече в собствените редици. Той се осмели да прокара реформа, която многократно е била обявявана от предишните консервативно-либерални правителства, но без да бъде осъществена.

"Ние или ще се модернизираме, или нас ще ни модернизират" - гласеше мотото на канцлера. Червено-зеленото правителство на Шрьодер разхлаби защитата срещу уволнение, намали социалните права на дълготрайно безработните и ги постави под натиск да приемат почти всяка предложена им работа. Тази "шокова" терапия промени трудовия пазар значително. В рамките на три години броят на безработните намаля от пет на по-малко от 3 милиона души. Големи части от социалдемократите възнегодуваха. Значителна съпротива срещу мерките се надигна и от страна на синдикатите. Много техни членове напуснаха Социалдемократическата партия. Герхард Шрьодер обаче не се отказа от реформата и я доведе до успешен край. В следващите години на икономически кризи, Германия се оказа много по-стабилна в сравнение с други народни стопанства. Оттогава насам Шрьодеровата реформа на трудовия пазар служи за пример и на други места - например във Франция.

Канцлерът си спечели симпатиите и на буржоазните партии със способността си да постига своите цели, независимо от наличието на сериозна обществена съпротива. Неговата "Агенда 2010" можеше да прекрати кариерата му на канцлер и предсрочно, но това не го накара да се откаже от нея. А на онези свои съпартийци, които продължава да настояват за дискусии и обсъждания по въпроса, той просто заяви " Дотук!"

Тази фраза после се превърна в негова запазена марка. С удоволствие и леко злорадство той обичаше да дразни и собствената си партия като говореше за "картел на посредствеността", визирайки ръководния състав.

Опит за независима външна политика

Докато вътрешнополитическите реформи на Шрьодер бяха посрещнати с протести от населението, категоричното "не" на американската инвазия в Ирак му донесе огромни симпатии. Отказът му да изпрати германски войници в Ирак също влезе в графата на политическите му дивиденти. Оттогава насам светът не възприема Германия като безгласен съюзник на САЩ.

По съвсем друг начин Герхард Шрьодер беше реагирал преди това на конфликта в Косово. За първи път правителство на ФРГ изпращаше свои военослужещи в рамките на мисия на НАТО в чужбина. С това беше нарушено едно табу. Шрьодер се отказа от основния принцип на външната политика на Хелмут Кол, германски войници никога да не участват в мисии по места, където са били окупатори през Втората световна война. Участието на германските войници в мисията в Косово е оспорвана и до днес.

Външната политика на Герхард Шрьодер се характеризираше с незачитането на утвърдената допреди него догма, че ФРГ е твърдо обвързвана със Запада. Тази политика отговаряше на стремежа му за придобиване на повече самостоятелност. Шрьодер демонстрира пълна солидарност със САЩ след атентатите от 11 септември 2001 и изпрати войници в Афганистан. На войната в Ирак обача Шрьодер каза "не". Във всеки случай външната политика на Германия по времето на Шрьодер носи неговия личен отпечатък. Точно затова беше и толкова трудна раздялата му с властта през 2005 година.

Едва няколко месеца след като слезе от канцлерския пост, Шрьодер стана шеф на надзорния съвет на германско-руския газов проект Северен поток. Мнозина се запитаха тогава, има ли право един бивш канцлер на такава стъпка? И до днес реномето на Шрьодер страда от това решение, както и от това, че беше нарекъл Путин "кристално чист демократ".

Независимо от всичко Герхард Шрьодер има запазено място в германската история. И то не само заради "Агенда 2010". Той е уникален политически феномен. Нито един висш политик в германската история преди него не правил политическа кариера, незабелязано от собствените си съпартийци или дори срещу тях.