Провалиха се държавите, не банките!

След финансовата криза от есента на 2008 година множество банки бяха спасени от фалит чрез пари на данъкоплатците. Тогава политиците не спираха да повтарят, че това решение е без алтернатива. Сега като че ли назрява втора банкова криза, която политиците отново опитват да предотвратят чрез спасителни чадъри. Правилно ли е това обаче?

В омагьосан кръг

Според германския финансист Ханс-Петер Бургхоф, отговорни за актуалните проблеми са политиците, не толкова банките: "Чрез отпускането на помощи европейските правителства дадоха възможност на редица държави да заобиколят пазарните закони и по този начин да се доберат до много изгодни кредити." А тези, които получават изгодни кредити, реално подпомагат "живота на заем" и политическите грешки, което от своя страна означава задълбочаване и разширяване на кризата.

"Ако преди 3 години говорихме за банкова криза, то сегашната се дължи единствено и само на провала на политиката", казва Ханс-Петер Бургхоф. Една от причините за това, според финансиста, е, че на пазарите бе отнета възможността за саморегулация. От друга страна обаче именно този кръговрат от първо - растящата нужда от кредити за държави, които в продължение на години са живели над икономическите си възможности, и второ - стремежа на банките да купят държавни облигации с висок лихвен процент, ускори актуалната банкова криза.

Защото при страни, които са застрашени от опрощаване на дълговете, държавните облигации се смятат за капитал. Опрощаването на дълговете води до намаляване на рейтинга, а той пък до намаляване на доверието в кредитната способност на дадена държава.

Поуки ли? Че защо са ни?

Банки, които имат филиали в повече европейски страни, се ползват с привилегията първи да бъдат защитени от спасителните чадъри, тъй като се предполага, че евентуален техен фалит би довел до верижна реакция в цяла Европа. "Това се знае още от есента на 2008 и трябваше да доведе до законови ограничения за банките. Нищо такова обаче не се случва", казва Берт ван Розебеке от Центъра за европейска политика във Фрайбург.

Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози настояват за създаването на "общоевропейско министерство на икономиката", за да има контролен орган, който да следи за ситуацията във всяка отделна страна. Проблемът е, че в ЕС действат договори и споразумения, които не могат да бъдат просто така преустановени. За това са нужни години. А актуалната ситуация не търпи отлагане.

Автор: М. фон Хелфелд, Е. Видински; Редактор: Д. Попова-Витцел