Провалът "Тройханд": "Хората истински ни мразеха"

"Тройханд" (институцията, отговаряща за приватизацията в бившата ГДР, бел.р.) се провали, с което накрая се оказа успешна” - гласи противоречивият извод на историка Маркус Бьойк. И уточнява: “При разпускането на агенцията през 1994 г. тя беше изключително непопулярна сред населението, но въпреки това канцлерът Хелмут Кол беше преизбран”.

Задачата на "Тройханд" беше гигантска и безпрецедентна по онова време - никога дотогава планова икономика не беше трансформирана в пазарна. Как можеше да оцелее икономиката на Източна Германия, чийто край се задаваше? И как да стане конкурентна?

Това беше въпросът, който занимаваше мнозина през последните месеци на ГДР. На 1 март 1990 г. Министерският съвет на ГДР взе решение за създаването на “Попечителско дружество за управление на народната собственост”. Основната му задача е разделянето на големите държавни предприятия на по-малки обединения и превръщането им в капиталови дружества. 

„За защита срещу капитализма“

Дитмар Барч, председател на парламентарната група на Левицата в Бундестага, смята, че създаването на “Тройханд” е било голяма грешка. "Политиката на “Тройханд” беше продължаването на Студената война чрез други средства", казва той пред “Франкфуртер алгемайне цайтунг” (ФАЦ).

При предпоследното правителство на ГДР на министър-председателя Ханс Модро започва подготовката за бавно отваряне на държавните предприятия (комбинати). Това правителство създава органа "Тройханд", чиято задача е да "защити източногерманските предприятия от капитализма".

След основаването на “Тройханд” е приет закон, който да очертае задачите на новата агенция: а именно да преструктурира източногерманската икономика в контекста на Обединението на Германия. Бившите държавни предприятия в ГДР трябва да бъдат стабилизирани, разделени на възможно най-малки звена и накрая приватизирани. А тези от тях, които не могат да бъдат стабилизирани, трябва да бъдат закрити. Но с влизането в сила на икономическия и валутен съюз през юли 1990 година всички тези планове се провалят.  

Неконкурентоспособни

В този смисъл условията, в които “Тройханд” трябва да изпълнява задачите си, са крайно неблагоприятни. Предприятията в новите (източни) германски провинции до голяма степен са съсипани, оборудването им е остаряло, а пазарът в Източния блок вече се разпада. Към това се добавя и шокът, причинен от валутния съюз на 1 юли 1990: приравняването на заплатите 1 към 1 към западногерманската марка натоварва изключително много предприятията, като на практика само за една нощ повечето от тях стават неконкурентоспособни. Всичко, което е работело в изолираната планова икономика на ГДР, в новите условия на реална конкуренция изведнъж губи всякаква стойност. Така “Тройханд”, която започва работата си на 1 март 1990 г., е поставена пред непосилна задача още от самото начало. Първият ѝ директор е високопоставеният мениджър от Западна Германия Детлев Карстен Роведер. В началото той заявява: „Цялата работя ще излезе 600 милиарда германски марки“. Когато четири години по-късно, на 31 декември 1994 г., агенцията приключва работата си, дълговете ѝ надхвърлят 250 милиарда германски марки.

По време на дейността ѝ хиляди приватизационни сделки са извършени при много съмнителни обстоятелства. Счита се, че над половината от източногерманските предприятия са се нуждаели от икономическо стабилизиране или изобщо не са подлежали на такова. Освен това почти всички са разполагали с голямо количество работна ръка. В резултат равносметката е шокираща: почти две трети от всички работни места, за които “Тройханд” поема отговорността през 1990 г., са закрити при преструктурирането до 1994 г. Най-драстични се оказват съкращенията в промишлеността, където са ликвидирани 80 процента от всички работни места.

"Хората ни мразеха"

Бившият мениджър на “Тройханд” Биргит Бройел си спомня: "Наистина трябваше да оказваме голям натиск върху хората. Те със сигурност са страдали изключително много", призна тя в интервю за ФАЦ, дадено миналата година. „Хората ни мразеха. Бях се превърнала в омразна личност за цялата страна", признава тя. 

Работата на “Тройханд” е противоречива и до днес: привържениците казват, че предвид съсипаната икономика на ГДР не е имало алтернатива на приватизацията и следователно предприятията без никакъв шанс да оцелеят в условията на свободен пазар е трябвало да бъдат ликвидирани. Според критиците, агенцията е работила твърде кратко и по този начин е предприела оздравителни мерки за твърде малко предприятия.

Друго обвинение гласи, че западногерманските концерни са форсирали промените, за да елиминират конкуренцията. Един такъв пример е източногерманският производител на хладилници DKK Scharfenberg: заедно с екологичната организация “Грийнпийс” компанията разработва първия хладилник без опасния хлорфлуорвъглерод, съдържащ се във фреона, застрашаващ озоновия слой, който е бил с много добри пазарни шансове. Западногерманските производители реагират с медийна кампания срещу “опасните” уреди от Източна Германия, които можели да избухнат. По съвет на западногерманските лобистки асоциации и корпорации “Тройханд” не одобрява проекта и DKK фалира. Малко по-късно западногермански компании пускат първите свои хладилници без опасното съединение във охлаждащата течност.