Пророкът ги учи да убиват?

Аян Хирси Али е родена през 1969 година в Могадишу, Сомалия. Баща ѝ е политически дисидент, а семейството дълги години живее в изгнание - първо в Саудитска Арабия, а след това в Етиопия и в Кения. Хирси Али е възпитавана според законите и повелите на ислямската религия. В началото на 1990-те години тя емигрира в Холандия, където завършва висше образование и се прочува с филм, който остро критикува потискането на жените в ислямските общества. Режисьор на филма ѝ е Тео ван Гог, който бе убит от радикален ислямист. В момента Аян Хирси Али работи в САЩ - в Харвардския университет. Критиците ѝ я обвиняват в ислямофобия. Колегата Яспер Баренберг от Дойчландрадио (ДЛР) разговаря тези дни с известната политоложка. Ето интервюто с незначителни съкращения:

ДЛР: Преди няколко години нарекохте исляма "разрушителен нихилистки култ към смъртта", а в новата си книга* пишете, че ислямът не може да се нарече религия на мира. Дали това е най-удачният начин за водене на дискусия по тази толкова деликатна тема?

Али: Мисля, че е изключително важно да бъдем ясни и точни по този въпрос, казва политоложката и допълва, че има три групи мюсюлмани, които следва да бъдат разграничавани едни от други. В едната група попадат мюсюлманите, които условно наричам "Мюсюлманите от Медина". Това са онези, които тълкуват Корана съвсем буквално. Пример за такива мюсюлмани са представителите на "Ислямска държава", на Боко Харам или на Ал Шабаб - тоест, онези, които изпитват нихилистки култ към смъртта. Има обаче и две други групи: тази на мюсюлманите от Мека, за които може да се каже, че са изпаднали в състояние на когнитивен дисонанс, и групата на реформаторски настроените мюсюлмани. Тази последна група напоследък расте. Тя е и най-важната, защото нейните представители настояват отделни елементи и послания на исляма да бъдат преосмислени и променени.

ДЛР: Самата Вие описвате мнозинството мюсюлмани като миролюбиви. Не противоречи ли това на тезата Ви, че ислямът носи насилие?

Али: Приканвам всички, които могат да четат, да вземат Корана в ръце - това и без друго не е особено дебела книга - и да прочетат онази част, в която се описва поведението на пророка Мохамед, след като напуска Мека и се отправя към Медина. И нека после да сравним прочетеното с онова, което вършат сега крайните екстремисти. Това сравнение е особено важно. Ако не го направим, а просто продължаваме да твърдим, че ислямът няма нищо общо с насилието, което се извършва в името на Аллах, никога няма да успеем да реформираме тази религия. Нито пък ще успеем да гарантираме, че бъдещите поколения няма да започнат отново да тълкуват учението на Мохамед съвсем буквално.

ДЛР: Следователно искате да кажете, че така наречената "Ислямска държава" и извършените от нея престъпления са израз на една възможност, зададена от Корана?

Али: Не става дума само за "Ислямска държава". Правителството на Саудитска Арабия, например, следва законите на шериата. Също както и иранското правителство. Когато шериатът се прилага едно към едно - когато, например, се обезглавяват хора или им се отсичат крайници като наказание за различни провинения, когато жените и хомосексуалните биват подлагани на дискриминация и гонения - всичко това се върши в името на исляма и в рамките на учението на пророка Мохамед. Ако наистина искаме на всичко това да се сложи край, ако наистина искаме нещо да се промени, от решаващо значение е да осъзнаем връзката между исляма и жестокостите, които се вършат в негово име. Едва тогава можем да подхванем крайно необходимата реформа на исляма.

ДЛР: Как точно си представяте тази реформа?

Али: Мисля, че едно от най-важните неща е мюсюлманите да преосмислят отношението си към Корана и към пророка Мохамед. Нямам предвид, че трябва да ги отхвърлят, а че би трябвало да се дистанцират от частта, свързана с Медина, която, според мен, трябва да се разглеждат в исторически контекст. Друг важен момент е, че мюсюлманите ги е грижа предимно за живота им след смъртта, а не толкова за земния им живот. Това мислене трябва да се промени. Радикално преосмисляне е нужно и по отношение на шериата и джихада - две учения, които са тясно свързани с исляма и ислямските традиции, но които представят тази религия като нетолерантна и насилническа. При това не е достатъчно просто да се осъжда насилието, извършвано в името на исляма. Това насилие е следствие от учението на Мохамед и ако искаме то да спре, се нуждаем от мюсюлманско мнозинство, което категорично да осъжда джихада и да се дистанцира от онези части от учението, възникнали в Медина, както и от действията на Пророка в Медина.

ДЛР: Мнозина имат усещането, че т.нар. "Арабска пролет" се провали. Вие обаче сте оптимист. Защо?

Али: Оптимистично ме настройва фактът, че групата на дисидентите в рамките на исляма расте, и то значително по-бързо, отколкото предполагах през 2010 година. Вижте само колко много мюсюлманки се борят за своите права, вижте и немалкото имами, които ясно заявяват, че религията и политиката трябва да бъдат отделени една от друга - всички тези развития говорят, че има шанс за реформа, а това определено е повод за оптимизъм.

*"Реформирайте се! Защо ислямът трябва да се промени" е озаглавена книгата, която Аян Хирси Али представи тези дни в Берлин.