Проспаните български "поправки"

Коментар на Татяна Ваксберг:

България така и не разбра, че в сряда е вляла в една симпатична компания – наоколо са страни като Франция, Германия, Австрия, Чехия, Белгия. Отсега нататък тези несравними помежду им държави имат една обща черта – еднакво не приемат и наказват със затвор хората, които отричат или омаловажават Холокоста и други престъпления срещу човечеството. Или поне на хартия това е вече така.

Страна, изкушавана от ксенофобията

В България това стана възможно с поправки в Наказателния кодекс, които пресата проспа, а политиците не дискутираха публично. Поправките бяха предложени от Министерския съвет и предвиждат от една до пет години затвор за всеки, който - цитирам - „по какъвто и да е начин оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление срещу мира и човечеството“.

Нека преведем на по-ясен език – отсега нататък българските граждани ще са извършили престъпление, ако се усъмнят публично в това, че Холокостът се е състоял или ако твърдят, че той е имал някакви преувеличени или несъстоятелни измерения.

Същата наказуема със затвор забрана за публично омаловажаване вече има и за следните други исторически събития: хитлеристкото престъпление срещу мира по време на Втората световна война, убийството на два милиона камбоджанци от Червените кхмери, убийството на 800 000 тутси в Руанда през 1994 година, депортирането на десетки хиляди сърби и албанци, както и убийството на хиляди мюсюлмани и хървати по време на югославските войни през 90-те. Това е съкратеният списък на онези исторически събития, по които международен съд е постановил, че те представляват престъпление срещу човечеството.

За страна, изкушавана от ксенофобията, каквато е България, тази законодателна норма е огромна стъпка напред. Разбира се, тя надали ще има незабавни съдебни последици, няма да спре настъплението на ксенофобията, и със сигурност няма да намали дори и с половин броя на ревизионистите. Според някои изследователи дори напротив – забраната би могла да породи направо обратна реакция. Но толкова по-зле за реакцията, не за страната. За страната вече е валидно правило от друга цивилизация – нацистките и ревизионистични изказвания вече не са проява на мнение. От сряда насам тези изказвания са издигнати в ранг на престъпление.

Че защо ни е да дебатираме?!

На този фон е по-скоро необяснимо защо поправка от толкова европейско естество и значение минава незабелязано. Няма да намерите информация за нея в печата. Нито един политик не е излязъл пред прожекторите, за да се похвали с това истински похвално решение. За дебат не бива и да говорим – такъв няма.

Обяснения за всичко това със сигурност ще се намерят още през тази седмица, но и днес може да се предложи едно. То е подсказано от мотивите, с които правителството е внесло поправката. Там пише, че промяната се извършва в съответствие с Рамково решение на Европейския съвет.

Нищо не пише за защитата на справедливостта, отговорността пред историята, респекта към жертвите или за някакви други разсъждения от този род, които повечето български политици не владеят. Мотивите са напълно функционални, лишени дори и от намек за вътрешна убеденост на законодателя. Такъв законодател не само не би издържал и минута в истински дебат, той направо би се почудил, че дебат може да е нужен.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев