Протекционизмът не помага

В името на защитата на собствената си индустрия много правителства се стремят да насочат държавните помощи директно към собствените си граждани. Това е логично, но води в съвсем грешна посока - нарича се протекционизъм.

В Европейския съюз протекционизмът е забранен. Вътрешният пазар, свободният обмен на стоки без митническо облагане или незаконни държавни субсидии е един от принципите на Съюза. А френският опит да го разклати, е повод за голяма загриженост и алармира Брюксел.

Във времена на криза няма място за протекционизъм

Пазителка на европейските договори е Европейската комисия, която е и отговорна за прилагането на правилата на вътрешния пазар. Респективно нейният председател Барозу би трябвало да спре по някакъв начин френския президент Саркози, щом той иска да забрани на френските автомобилостроителни фирми да произвеждат извън Франция. Правилата на вътрешния пазар би трябвало да се спазват именно във времена на криза. Обяснимо е, че политиците, които се чувстват задължени на избирателите си, мислят във времената на криза на първо място за собствената си клиентела и нейните работни места.

Но тази сметка не може да излезе. Тъй като европейските концерни отдавна са организирани по европейски. Националните конюнктурни програми оказват съдействие и на изнесените извън страната производства и обратното. Както и трябва. Защото само сборът от националните конюнктурни пакети може да помогне на европейско равнище. Стоковите потоци в рамките на Европа досега винаги са били източник на икономически растеж. Ако сега той бъде задушен от протекционистките мерки, ще се стигне до завръщане към политико-икономическия национализъм, който само би могъл да изостри кризата.

Опасност от разгръщане на спиралата

Работниците във Великобритания излязоха на стачка, тъй като решиха, че с британски пари се субсидират работни места в чужбина. Евтиното обяснение на френското правителство, че така правят и други, не води наникъде другаде, освен към по-нататъшното разгръщане на спиралата.

Крайно време е да бъде изречено ясно, че протекционизмът се отрича. Като при това съвсем не става дума само за Франция - многобройните национални конюнктурни програми съдържат редица малки опити за запазване на парите в собствената страна. И Европейският съюз като цяло не лицемери пред останалите световни региони. Общността възнамерява пак да започне да субсидира износа на мляко, което би довело до ценови срив в другите държави-млекопроизводителки.

И това е протекционизъм. От друга страна Китай, Русия и Съединените щати се отбраняват все по-интензивно от европейския износ на стомана. Надпреварата по протекционизъм се води в световен мащаб. А именно той би могъл да засегне всички чувствителни търговски потоци. Затова на следващите срещи на високо равнище непременно трябва да се реабилитира свободната световна търговия. И Европа би трябвало да играе водеща роля в това отношение.