Протестите в Армения не са само срещу цените на тока

От няколко дни в Армения хората масово протестират срещу планираното поскъпване на тока. Полицията в Ереван арестува временно над 200 активисти и поддръжници на гражданското движение "Не на грабежа". Но въпреки това пред президентството продължават да се събират все повече демонстранти.

Президентът Серж Саркисян отдавна е обект на остри критики заради планираната конституционна реформа - той се стреми към въвеждането на парламентарна система на управление. Наблюдателите предполагат, че така Саркисян иска да си гарантира позициите като премиер, тъй като след изтичането на втория му президентски мандат през 2018, той няма право да се кандидатира повече. През октомври 2014 Саркисян подписа споразумението за присъединяване на Армения към Евразийския икономически съюз, замислен от Владимир Путин като противовес на ЕС. Подписването доведе до антипрезидентски протести. Ереван обаче така и не се реши на подписването на споразумение за асоцииране с Европейския съюз.

Икономическата зависимост

В икономически план Армения е силно зависима от Русия. Страната няма петролни и газови запаси. А електроразпределителното дружество ESA е 100 процента собственост на руския енергиен концерн Inter RAO. Именно дружеството ESA обяви, че ще увеличи цената на тока със 17 процента. И както посочва журналистът Ашот Арамян, поскъпването се налага от поне три фактора - миналогодишната суша, продължителния ремонт на арменската АЕЦ и девалвацията на националната валута.

Социологът Кеворк Погосян от своя страна предупреждава, че последиците от това решение могат да бъдат много сериозни - тъй като най-тежкото бреме от поскъпването ще бъде понесено от населението. "От 1 август ще нараснат цените и на стоките, и на услугите, и на транспорта. При това икономиката и сега не е в цветущо състояние. Доходите ще намаляват, а безработицата и миграцията ще растат", прогнозира Погосян. Според него, върху икономиката на страната ще се отразят негативно и санкциите на ЕС срещу Русия. Социологът обаче не вижда връзка между актуалната икономическа ситуация и решението на Армения да се присъедини към Евразийския икономически съюз. "И Европа не преживява най-добрите си времена", казва той.

Намесена ли е геополитиката?

Политологът Микаел Золоян казва, че при протестите не става дума за проруската или прозападната ориентация на страната. Той е убеден, че събитията в Армения нямат геополитически измерения. "Хората протестират срещу несправедливото, според тях, покачване на цените, срещу корупцията и лошото ръководство", казва Золоян. Той категорично отхвърля обвиненията на някои руски медии, че покачването на цените било само претекст за режисирана от Запада "цветна революция". "Фирмата ESA, заради която започнаха протестите, е дъщерна фирма на руски концерн. Но всеки знае, че отговорността в крайна сметка носят арменските власти. И исканията на демонстрантите са насочени срещу тях", подчертава Солоян. Той смята, че арменските власти сами допринасят за развитието на събитията по "Майдански сценарий", щом не отстъпват пред исканията на демонстрантите. "След като полицията разпръсна насилствено първите протестни акции, започнаха да пристигат още повече демонстранти."

Младите - надежда за страната

Социологът Кеворк Погосян пък обръща внимание на факта, че в арменското общество израства ново младо поколение. "Докато по-възрастните постоянно се оплакват от корупцията на правителството и само критикуват, младите арменци решително се борят за своите права", казва той. Според него, това е една от основните причини за конфронтацията.

Ашот Арамян споделя това становище. "Младите хора усетиха вкуса на победата, след като успешно се противопоставиха на покачването на цените за градския транспорт. Сега те са убедени, че могат да решат и други проблеми. И много арменци са готови да последват по-скоро младото поколение, отколкото опозиционните политици, които мислят само за себе си", заключава Ашот Арамян.