Протестите в Сърбия: хората се чувстват жестоко измамени
10 юли 2020Чужди агенти - те били в основата на всичко! Някакви тъмни сили отвън дърпали конците на протестите в Сърбия. В това е убеден президентът на страната Александър Вучич. Само преди няколко седмици той спечели убедително тъй наречените "избори" в страната и сега разполага с 2/3 мнозинство в парламента. А това прави още по-трудна задачата му да обясни сегашните размирици и народното недоволство от неговото управление. Или пък това как тези истински или измислени "чужди агенти" успяват да направляват десетките хиляди протестиращи в различни сръбски градове.
Вучич не казва нищо конкретно, вместо това залага на заговорнически теории, прибягвайки до стари комунистически трикове с образа на врага. Все пак по тази "специалност" той е имал добър учител - "преподавал" му е военнопрестъпникът Слободан Милошевич. Подобно на него Вучич мутира от комунист в националист, който сега се представя за демократ. Именно от Милошевич той е възприел и методите, с които се опитва да остане на власт: преследване на опозицията, заглушаване на медиите, контрол над правосъдието. Последните "избори" в Сърбия не бяха никакви избори - най-малкото не бяха демократичен вот. За това говорят красноречиво оценките на ОССЕ и на другите наблюдатели.
С палки срещу демонстрантите
Сърбите демонстрират, защото се чувстват измамени. Не само на изборите. През последните седмици Вучич отмени почти всички ограничения, наложени с цел ограничаване разпространението на пандемията, и уверяваше, че всичко е под контрол. Но след изборите изведнъж стана ясно, че нещата са много по-зле, отколкото преди вота: пандемията бушува и взема все повече жертви, икономиката е в състояние на свободен пад, а отговорният за всичко това президент се представя за напълно невинен.
Сега той хвърля срещу протестиращите своите отряди от биячи - отчасти в униформи, отчасти в цивилно облекло. Хора от тайните служби проникват сред демонстрантите и провокират насилие, за да опорочат народната съпротива. А полицията изобщо не е безучастна, както твърди Вучич: има множество кадри, показващи как служители на силите на реда налагат с палки повалени на земята мъже, жени и дори напълно невинни деца. Но и това не е ново - от години сръбските сили за сигурност са срам за страната.
Сърбия не е демокрация. И докато това не се промени, няма място в ЕС! Брюксел си има достатъчно проблеми с автократични правителствени ръководители от Централна и Източна Европа. И няма нужда от още един такъв, който на всичкото отгоре ще трябва и да получава пари от Общността.
Канцлерката Меркел ли е спасението?
В началото на германското европредседателство канцлерката Ангела Меркел припомни колко важни за Европа са правовата държавност и демокрацията. И сега думите ѝ трябва да бъдат последвани от дела - например като преговорният процес със Сърбия бъде отлаган дотогава, докато Вучич е на власт. Брюксел също така трябва да инициира независимо разследване на въпроса кой е отговорен за бруталните действия срещу демонстрантите. И ако Сърбия откаже да съдейства по въпроса, тогава ЕС трябва да забрани на шефовете на полицията, на вътрешното и на външното министерство на Сърбия да влизат на територията на Общността. Брюксел не трябва да ги оставя да се измъкнат. Твърде дълго германската канцлерка подкрепяше Вучич. Сега обаче това заплашва да остави тъмно петно върху нейното иначе успешно управление.
Силата на Вучич се крие в слабостта на неговите противници. Сръбската опозиция е изпокарана. Освен това атеистът Вучич успя да спечели доверието на Сръбската православна църква. И по-точно: няколко епископи, например в областта Войводина, се оставиха да бъдат впрегнати в каруцата на Вучич. Сръбският президент контролира държавния апарат и всички свързани с него ресурси. И докато това не се промени, Вучич може безпрепятствено да удържа властта.
Бягството на сърбите
А това, че в очите на Запада нещата не изглеждат чак толкова трагични, прави ситуацията още по-драматична. Реално погледнато, на Балканите цари мир, млади и добре образовани сърби масово напускат страната, за да търсят щастието си в Канада, Франция, Германия.
Ако при разпада на Югославия сърбите бяха 10 милиона, сега в страната са останали само седем, а след още няколко десетилетия населението вероятно ще намалее до 2 или 3 милиона. С това проблемът на този неспокоен народ на Балканите ще се реши от само себе си. Благодарение най-вече на Александър Вучич и неговите поддръжници.