Проф. Костов: "Очаквам с безпокойство края на февруари"

Проф. Коста Костов е известен български пулмолог с важна обществена роля в борбата срещу Ковид-19, ангажиран лично с лечението на стотици пациенти. С него разговаря Георги Лозанов.

Защо вече има ваксини, но не и лекарство? Конспиративна теория ли са твърденията, че ваксината се създаде преди лекарството, защото печалбите от него биха били значително по-малки?

Проф. Коста Костов: Не мисля, че стремежът към печалба през ваксините е водещ. Това, разбира се, не значи, че фармацевтичните компании не търсят максимална печалба, естествена стратегия на всяка частна инициатива. Постигането на ефективно лечение при един нов вирус е дълъг и труден път, който може да бъде вървян безуспешно в течение на години. При грипния вирус например трябваха десетилетия, а при вируса на СПИН, лечението се осъществява с комбинация от медикаменти. За тази комбинация, както си спомняте, беше необходимо повече от десетилетие.

Въобще, най-ефективният начин за епидемичен контрол са ваксините. Те не ни освобождават напълно от присъствието на причинителите, но възпрепятстват тяхното масово разпространение и не само предпазват индивида, но и намаляват разпространението на инфекцията в популацията.

Как оценявате организацията на ваксинационната кампания в България? Има ли достатъчно убедителни социални и етични аргументи за възприетия ред - медицинските работници преди възрастните и болните?

Проф. Коста Костов: Организацията в болниците върви добре, но в извънболничната помощ не е на необходимото ниво и като цяло е неубедителна, затова сме последни в Европа. Трябваше да се определят ваксинационни центрове, които да осъществяват връзката с хората според посочените от МЗ ваксинационни групи. Не е толкова трудна задача. Достатъчен е само амбулаторен лист от личния лекар, който е определил ваксинационната група на съответното лице. Все още извън болниците няма информация, яснота и организация, която да успокои хората, че ще получат своята доза от ваксината навреме.

Що се отнася до предимството на медиците пред всички останали, то е необходимост. Същото както при самолетен полет, където предупреждават, че преди да поставите кислородна маска на детето си, трябва да я поставите на себе си.

Не е ли напразен труд агитирането на нежелаещите да се ваксинират, при положение че за желаещите няма достатъчно ваксини и едва ли скоро ще има?

Проф. Коста Костов: Да, ваксините са недостатъчни, затова ме смущава ваксинирането на преболедувалите, което още повече увеличава недостига от ваксини за тези, които не са боледували. Това е неприемливо. Боледувалите могат да изчакат няколко месеца.

Само политически ли са упреците, че сме на опашката в ЕС по ваксиниране, защото не сме направили своевременни заявки за ваксини? Защо Гърция, да кажем, получи много повече ваксини от нас?

Проф. Коста Костов: Не мога да дам убедителен отговор на този въпрос, но фактът, че сме на опашката по броя ваксинирани е налице. С гърците не можем да се мерим, когато става дума за сделка и национални приоритети, а както се вижда - с никой не можем. На нас все някой друг или нещо друго ни е криво. Логиката от случващото се в нашето здравеопазване по-скоро ме кара да мисля, че изоставането ни не е случайно и въпреки възможното наличие на обективни пречки при договарянето, трудно ще повярвам, че няма пропуски от субективен характер - недоглеждане, лоша организация и експертиза за развитието на епидемичния процес и неговата бъдеща превенция.

Има ли авторитетно научно опровержение на лаическите тревоги, че ваксините носят риск от канцерогенни и автоимунни заболявания?

Проф. Коста Костов: Научните данни от около 35 000 ваксинирани в научните проучвания за получилите регистрация ваксини, не потвърждават опасенията за поява на автоимунни процеси, а убедителни данни за подобна възможност липсват и от ваксините, използвани до този момент. Не би трябвало да има риск от отключване на злокачествени болести, защото компонентите на РНК-ваксините, които се ползват в България сега, имат кратък престой в клетките, не достигат клетъчното ядро и "размяната на акредитивните писма" се случва в пространството около ядрото, наречено цитоплазма.

Ваксините надеждна защита ли са от "британската" модификация на вируса и очаквате ли тя да вдигне нова епидемиологична вълна в България? Готвим ли се за нея и в какво би трябвало да се състои подобна подготовка?

Проф. Коста Костов: Данните до този момент са в полза на ваксините, но се прокрадват и съмнения, че ваксината може да се окаже по-малко ефективна срещу новите мутации, поради което в САЩ започват ново проучване с поставяне на допълнителна, трета доза от РНК-ваксината, с модифициран спайк-протеин, адаптиран спрямо новия мутантен щам В.1.351, регистриран в Южна Африка.

Очаквам с безпокойство края на февруари, когато е възможна нова вълна на епидемията, независимо от присъствието или отсъствието на "британския" мутирал щам. Това ще бъде ефект на отваряне на училищата и либерализацията на мерките. Ако такава се случи, тя ще ни ангажира до края на март и макар и по-лека, може да натовари отново здравната система.

Време е правителството да помисли за изграждане на нова, достатъчно голяма болница, подготвена да посрещне една следваща епидемиологична вълна. Тя би могла да функционира като многопрофилна болница в обичаен режим извън епидемия, но бързо да се трансформира в специализирана по време на епидемичен взрив. Затова се иска управленска воля, кадри, апаратура и квалификация. Кое от това е налице?

Защо специалистите първо казваха, че тази модификация е по-заразна, но по-лека, а сега вече твърдят, че е и по-смъртоносна?

Проф. Коста Костов: Проучванията са още оскъдни, но засега знаем, че новият британски щам (с около 10 мутации на спайк-протеина) е по-инфекциозен, а вероятно и по-агресивен, според последни данни, макар повишената смъртност да е и ефект на количеството - повече заразени, повече тежко боледуващи, повече смъртни случаи.

Оказа се, че Ковид-19 може да продължи дълго - и след излекуването. Какви са симптомите на тази "втора фаза" на болестта и кои пациенти са най-заплашени от нея?

Проф. Коста Костов: Да, симптомите след острата фаза на болестта идват на приливи и отливи и това може да продължи дълго време. Не случайно тази болест е наречена "rоller coaster" (бел. ред. влакче в увеселителен парк) и това влакче преминава покрай повечето болни независимо от формата на болестта - лека или тежка. Все пак оплакванията са по-изявени при болните, които са боледували по-тежко в острата фаза.

Най-честите остатъчни симптоми, които могат да продължат няколко месеца, са: физическа слабост и умора, чувство за недостиг на въздух, главоболие, нарушен сън, болки в мускули и стави, суха кашлица, депресия и страх.

Как лекувате тази "втора фаза"? Тя може ли да бъде прогнозирана още в началото на болестта? Как да се погрижат за себе си пациенти, прекарали Ковид-19?

Проф. Коста Костов: Самата втора фаза включва три фази, изчислени от първия ден на поява на симптоми на болестта - следостра (до 4 седмици), продължаваща (от 4-та до 12-та седмица) и продължителна - след 12-та седмица. Контролът на пациентите през тези фази изисква мултидисциплинарен екип с водещ пулмолог, координиращ лечебния и възстановителен процес. Този процес при част от болните изисква медикаменти, често и рехабилитация, която би трябвало да започне сравнително рано. Оценката на всеки пациент в "продължителната фаза" изисква съвременна апаратура, за да бъде извършена необходимата функционална оценка на белия дроб (бодиплетизмография, дифузионен капацитет) и останалите органи и системи. За съжаление, подобна апаратура липсва на повечето места в извънболничната помощ, а рехабилитация на болните въобще не се извършва.

Продължава ли тази болест да е "тъмна Индия" или лекарите придобиха самочувствие, че могат да се справят и с тежките случаи? Защо така се вдигна смъртността от вируса в България, че по едно време дори бяхме първи по този най-мрачен показател?

Проф. Коста Костов: Вече знаем повече, но не всичко. Най-доброто и значимото предстои - да отстраним опасността от втора пандемия чрез достигане на достатъчно ниво на популационна защита и/или да се доберем до вълшебното лекарство, защото вирусът, въпреки ваксините, вероятно ще продължи играта с нас чрез своите нови щамове, ще инфектира отделни хора, част от които ще боледуват тежко. Придобитият опит доведе и до нарасналото самочувствие. Подобрението на лечебните болнични терапевтични и реанимационни протоколи е най-важната причина за появилата се увереност. Смъртността нарасна, защото нарасна броят на болните, недостигът на легла, голяма част от болните не стигаха до болниците или стигаха до тях по-късно в много тежко състояние, без шанс за лечебен успех.

Дели ли се българското общество все още на "мутафчиевисти" и "мангъровисти"?

Проф. Коста Костов: Да, за съжаление, но нито едната, нито другата крайност е лечебна. Заплахата от смърт не е съвместима с лекарското изкуство и съм убеден, че повлия негативно на много българи, които вместо психологическа подкрепа, получиха директна заплаха за неизбежен фатален изход. Тезите на "мангъровистите" в една част са оспорими от научните данни, в друга - сякаш нарочно търсят противоречие със стремежа на научната общност да нанесе по-светъл цвят върху тъмния фон. Парадоксално, те са най-приемливи в пестеливите си лечебни препоръки - да не се злоупотребява с антибиотици, кортикостероиди, антикоагуланти и пр., да се запази спокойствие, да се даде повече свобода на младите... За зла участ първата заплаха подейства катализиращо на страха и паниката, което пък под тяхно въздействие доведе до някои безумни препоръки в лечебните протоколи.