Профилактика на гения

Става дума за гения и проклятието на германската нация. Към края на 19 век в Европа вече се е утвърдило мнението, че у германците има нещо особено. Тяхната философия и музика са недостижими; техните университети и инженери ненадминати; техните войници непобедими. Самите германци са със самочувствието, че тяхната култура е нещо по-различно и по-ценно от техническата цивилизация, завладяваща останалия свят. И че тази култура трябва да бъде бранена с всички средства.

Когато избухва Първата световна война, германските интелектуалци надигат глас против “варварите”, тръгнали да смажат германския дух. В този шумен хор впряга своя талант и Томас Ман. За разлика от много други обаче той променя коренно възгледите си, и то дълго преди идването на власт на Хитлер. В началото на 1945, като емигрант в Калифорния, Ман прочита една прокламация на Гьобелс, в която се казва, че националното величие на германците било причината, подтикнала завистливия свят да се нахвърли срещу тях. “Това в общи линии е същото, което писах и аз преди 30 години”, споделя самокритично писателят в дневника си. Днес, близо 70 години по-късно, работата по заличаване на белезите от клеймото на националния позор все още продължава.

Англичанинът Питър Уотсън е убеден, че ако хората – на първо място несъмнено той има предвид своите сънародници - се отърсят от нацистката си фиксация, те ще прозрат величието на германската нация и неоспоримия според него факт, че модерният свят е до голяма степен германско творение. “Ние говорим английски, но мислим по германски”, пише Уотсън в “Германският гений”, една по германски дебела и сериозна книга. От фугата и историческата критика на Библията до докторското звание и теорията на относителността – “всички централни идеи на човечеството през последните 250 години са се родили или са били най-обосновано формулирани в Германия”, твърди Уотсън в своя гигантски компендиум на приносите на Германия във философията, теологията, музиката, математиката, естествените и социалните науки и изкуствата, допълнен с биографични бележки за дълга поредица от мислители, творци и учени.

Пиетизъм и вглъбение

Корените на германския гений Уотсън открива в протестантството и преди всичко в пиетизма. Английският автор подчертава, че именно пиетизмът осигурява религиозния стимул да се работи здраво и съвестно, той е маята за формирането на една специфична психология и манталитет. Нещо повече: “Реално пиетизмът е държал властта в Германия, особено в Прусия, която е била доминирана от държавния пиетизъм.”

Голямо значение Уотсън придава на институционализирането на висшето образование в германските земи, чиято политическа раздробеност благоприятства появата на десетки университети. “В Гьотинген и Хале, Берлин и Бон през 18 и 19 век се създава модерният университет, съчетаващ преподаването с научно-изследователската дейност – по време, когато Оксфорд и Харвард все още са центрирани около теологията.” Благодарение на пиетисткия дух – и за разлика от Англия – възможност да следват получават и способните младежи от бедни семейства. Оттук изключително високата степен на грамотност в Германия, проникването на културата в широки слоеве от населението и възникването на “първата в света образована средна класа”. Нещата тръгват на зле, когато тази средна класа започва все повече да се затваря в себе си, отдавайки се на прословутата германска “вглъбеност”, докато постепенно се откъсва от политиката и я оставя в ръцете на реакционери, националисти и – накрая - нацисти.

Историята на германската култура и духовност до 1933 – идването на власт на Хитлер – е историята на един уникален успех. След Хитлер похвалното слово става невъзможно. Днес всеки разказ за историята на Германия и огромния принос на германците за човечеството е немислим извън ракурса на нацисткия терор, войната и холокоста. Но също така немислим и без историята на възродена и обединена Германия и растящата тежест на германската култура. Това е съвременното измерение на германския гений.

Peter Watson: Der deutsche Genius. Bertelsmann