Прошка за нацистите няма
29 октомври 2013Законно ли е 92-годишен старец да бъде изправен пред съда? Отговорът на Андреас Брендел е кратък: "За убийствата няма давност". От десет години насам прокурорът Брендел изправя един след друг бивши нацистки престъпници пред съда. Той ръководи Централната служба за разследване на нацистките престъпления в Дортмунд. "Жертвите и близките на жертвите са тези, за които е много важно извършителите да бъдат изправени пред съда и вината им да бъде доказана. Независимо дали присъдата ще бъде изпълнена след това", казва Брендел.
Отговорността на германците
Щефан Вилмс е главен полицейски комисар в Дюселдорф и ръководи екип на областната криминална служба за разследване на углавните националсоциалистически престъпления - единствената по рода си в Германия. Той разказва за случай в Италия, при който в едно мазе били разстреляни 60 мъже, само един младеж успял да оцелее. След като можал да сподели историята си с Вилмс, стиснал ръката му и му благодарил: "Беше чакал почти 60 години и беше безкрайно благодарен, че отидох при него и го изслушах", спомня си комисарят. "В такива случаи разбираш какво значение има това за хората", отбелязва Вилмс.
Доверието, което изпитват към него жервите или близките им, се дължи може би и на това, че самият Вилмс е роден след войната и не е участвал в ужасните престъпления на нацистите. "Като германец човек няма как да не се чувства отговорен за онова, което се е случило", обобщава Вилмс.
92-годишният обвиняем
Андреас Брендел е сред участниците в започналия през септември съдебен процес в Хаген срещу 92-годишния Сирт Бруйнс - бивш есесовец, обвинен за убийството на участник в холандската съпротива преди близо 70 години. Живи свидетели на престъплението вече няма - затова се изслушват показанията от един предишен процес срещу Бруйнс.
Тогава - при процеса през 1980-та - съдът квалифицира убийството на участника в съпротивата като непредумишлено. Но днес на нещата се гледа по-различно - необходимо е на всяка цена да се направи разлика между предумишлено и непредумишлено убийство, подчертава Брендел. Дали обаче в такъв случай излиза, че в продължение на десетилетия германското правосъдие е било твърде снизходително към евентуалните нацистки престъпници? Брендел предпочита да не отговаря - неговата задача е да се погрижи за установяването на справедливост, а не да пита защо това не се е случило по-рано.
Работата ще продължи до последно
Андреас Брендел и Щефан Вилмс не влагат излишни емоции в това, което правят - те просто вършат работата си. Преди няколко седмици двамата са били заедно в Орадур сюр Глан - френското градче, в което Вермахтът извършва погром през лятото на 1944 година: жителите са избити по най-жесток начин. Прокуратурата в Дортмунд води разследване срещу бивши есесовци-участници в престъплението. Комисарят Вилмс и прокурорът Брендел са разпитали на място малцината оцелели, които ще бъдат важни свидетели, когато бъде повдигнато обвинението. Не по-малко важни са обаче и издирените писмени свидетелства от рода на дневници и писма, в които може да се прочете следното: "В неделя пак обикаляхме околността и заловихме трима евреи. През нощта ги ликвидирахахме в еврейското гробище".
Брендел и Вилмс се подкрепят взаимно в работата си - включително психически, което им е нужно, защото често дни наред четат подобни свидетелства за зловещи убийства. Двамата нерядко получават и гневни писма от хора, които смятат, че не е редно да се преследват старци. Получавали са и сериозни заплахи, включително срещу членове на семействата им.
Вилмс и Брендел обаче неотклонно продължават да вършат работата си - дотогава, докато и последният нацистки престъпник вече няма да е между живите. "Времето изтича, но все още живите нацистки престъпници трябва непременно да бъдат изправени пред съда", настоява Брендел.