Путин, Хитлер и ''свещените родни земи''

В Германия цари единодушие: престъпленията на националсоциалистите са толкова страшни, че нищо друго не бива да се сравнява с тях. Всяко сравнение с Хитлер би означавало, че се омаловажава стореното от него - такова е общественото мнение. Наскоро германският финансов министър Волфганг Шойбле изпита на гърба си последствията от непремерени приказки в тази посока. В разговор с ученици той конструира далечно сравнение между действията на Путин в Крим и окупацията на Судетите от Хитлер. Същото сравнение малко по-рано направи и Хилари Клинтън, бивш държавен секретар със стремежи към президентския пост в САЩ. И на двете изказвания германците реагираха с тревога и възмущение.

Добрият и лошият Хитлер

На територията на бившия Съветски съюз не познават подобна чувствителност. Там за Хитлер се мисли като за агресивен империалист, чието главно престъпление е нападението срещу СССР. Избиването на евреите идва чак на второ място. В същото време ролята на нацистка Германия се свежда единствено до финалното ѝ състояние на страна, изгубила войната, а това създава понякога странни ситуации. Нерядко германци, които разговарят с руски събеседници, са принудени да възразяват срещу добронамерени коментари по адрес на Вермахта и на Хитлер - коментари, които всъщност са замислени като жест на любезност.

Но и в Русия сравненията с Хитлер предизвикват понякога неприятности. Историкът Андрей Зубов наскоро изгуби професорското си място в Москва, след като - по примера на германския министър и на Хилари Клинтън, сравни политиката на Путин с тази на Хитлер. Но тъй като в Кремъл очевидно не са съвсем сигурни дали териториалните апетити на Путин все пак не дават повод за определени исторически паралели, се наложи да бъдат направени някои уточнения. В проправителствения вестник „Известия” приближеният до Кремъл политолог Андраник Мигранян поясни, че политиката на Хитлер отчетливо трябва да бъде разделена на два периода: до 1939 година и след това. Както пише самият Мигранян, „трябва да се разделят пържолата и мухите”. Според него, ако само беше „обединил германските земи” и беше спрял дотам, Хитлер положително щеше да остане в историята на страната си „като политик от велика класа”. Защото Хитлер успял да извърши нещо, което не било по силите на Бисмарк - и то без проливането на капка кръв. Той станал престъпник едва след 1939 година, когато тръгнал да поробва други народи.

Два народа, две ценностни системи

С други думи: днешните германци бягат като от огън от идиличните исторически спомени за „обединението на германските земи”, докато днешните руснаци мислят „родната почва” като нещо свещено, което заслужава проливането на кръв. И по тази логика са склонни да омаловажат дори част от престъпленията на Хитлер. Този факт намира своето обяснение в разминаващите се ценностни системи. Заради мъчителния исторически опит с Хитлер и десетилетната либерализация на обществото в (Западна) Германия, днешните германци са надмогнали редица архаични представи от времето на националните държави. Докато в Русия и до днес (особено днес!) повечето хора се отнасят с патетична сериозност към понятия като „изконни родни земи” и „велика държава”.

Само че сравнението на Путин с Хитлер е не само повърхностно и политическо некоректно. Както всяко историческо сравнение, то е подвеждащо и само замъглява общата картина. Да не говорим, че - независимо от размишленията на Мигранян в "Известия", официален Кремъл също го отхвърля. Както пише списание „Шпигел”, в момента се водят поверителни руско-германски консултации, в чиито рамки руската страна се е показала сериозно раздразнена от думите на министър Шойбле и дори е заплашила да прекрати разговорите.