Първата година на папа Франциск

Той е първият латиноамериканец на този пост, първият йезуит начело на Римокатолическата църква и първият, който носи програмното и задължаващо го име Франциск. Всички тези атрибути свидетелстват за особеностите на аржентинеца. В апостолическия си призив "Evangelii gaudium" /Радостта от Евангелието/ Франциск изразява остра критика срещу капитализма. Там той пише: "Ние си създадохме нови идоли. Преклонението пред Златния телец... намери една нова и безмилостна форма на фетишизма към парите и на диктатурата на една икономика без лице и без истински хуманна цел." С подобни изказвания папата показва жизнените страни на т.нар. Теология на свободата.

Франциск отдавна вече внесе свой, собствен стил и маниер в управлението на Римокатолическата църква. Това си личи и по разбирането му за папския престол. От първото му обръщение към вярващите, събрани пред катедралата "Свети Петър" в Рим, направи впечатление това, че Берголио изрично подчертава функцията си на "епископ на Рим". Твърде рядко се е случвало друг папа да изтъква толкова изрично тъкмо тази си функция. Това е недвусмислен израз на покорството, което той изпитва, включително и пред останалите църкви и вероизповедания в света.

Не е имало и друг папа в по-новата история на Католическата църква, който да е обръщал толкова голямо внимание на ежедневните си задължения като духовник. Франциск търси близостта на хората и очевидно се нуждае от нея, което не винаги радва Ватикана и охраната му. Папата обича да говори с прости, но емоционални думи, с които достига до сърцата, но и до умовете на вярващите.

Франциск се грижи за проблемите на хората - не само с демонстративните си посещения на италианския остров Лампедуза при африканските бежанци, или в по-бедните квартали на Рим. В едно интервю от преди няколко дни Франциск разказа за навика си да се обажда по телефона на различни миряни: "Например на една 80-годишна вдовица, загубила сина си. Тя ми беше писала преди това. Сега ѝ се обаждам по веднъж в месеца, станал съм нещо като неин личен свещеник. Това ми харесва."

Франциск обаче има по-големи претенции: той се стреми към реформи - както големи, така и малки. Отсега обаче е ясно, че усилията му не са насочени, или поне не в значителна степен, към промени, отнасящи се до теологичното учение. Затова пък папата от Аржентина, също както и прочутият Франциск от Асизи преди около 800 години, който е негов пример за подражание, напомня на цялата църква за Евангелието. Папа Франциск напусна Апостолическия дворец и се настани в едно общежитие. Ежедневно той проповядва на разбираем език библейските послания, клейми недостатъците на глобализираната световна икономика или грешките на бежанската политика, от които почти никой вече не се възмущава. Той демонстративно подава ръка на всички отритнати - бежанци, бедняци, както и на хората с недъзи, които редовно участват в аудиенциите му на площад "Св. Петър".

Много от тези неща все още са почти равнозначни на революция в Църквата. И наистина - на 13 март 2013 по същество беше поставено началото на едно революционно развите. Някои от реформите Франциск вече е задвижил, повечето неща обаче тепърва предстоят. Най-непреднала е реформата на ватиканските финансови институции, които междувременно вече отговарят на международните правила за прозрачност и контрол.

През тази година Франциск ще се фокусира над темите, свързани със семейството. В средите на Църквата междувременно стана по-лесно да се говори за различните форми на семеен живот, за провалените бракове или за хомосексуалността и сексуалния морал.

Нещо съвсем ново е Съветът от осем кардинали от най-различни части на света, които Франциск събира около себе си на всеки два-три месеца. В този кръг по всяка вероятност се обсъждат нови реформи или парливи актуални теми.

Ясно е едно: Франциск не е просто реформатор. Той може да бъде еднакво либерален и консервативен, макар че всъщност трудно може да бъде вместен в рамките на традиционните мисловни схеми. И все пак той със сигурност ще заложи на всичко, което гарантира устойчивостта на Църквата. В средите на съветниците му има най-различни хора - смелчаци, но и относително страхливи люде. Това може да поддържа поетия от Франциск курс на реформи, макар да има нужда и от още по-дълбоки промени.