Пързалките на популизма
4 май 2010Коментар на Мирела Иванова:
"Управлява ни хунта, заяви от трибуната на червения митинг Станишев"; "Премиерът Бойко Борисов отговори с празнично приветствие на организираните от социалистите протести" Из новините на в. "24 часа"
Първи май е международен ден на труда, празнува се по целия свят, най-вече с протести и червени знамена. Първи май е ден, задължително окупиран от някаква форма на революционен дух, патетично-абстрактна или агресивно- конкретна. Обвързан е със социални искания, най-вече за работниците; тези, чийто труд, изисква интелектуални усилия и високо образование, някакси са отхвърлени по естествен път, по традиция.
За празнодумството и неговия празник
Първи май се брои за празник на социалдемократическите и комунистически партии, и сигурно е така - тъкмо те поддържат огъня и демонстрациите му, те пишат лозунгите му. В България открай време съществува къде по-леко, къде по-силно объркване в лявото и дясното, в посланията и най-вече в политиките.
Не искам да се връщам много назад, само припомням, че предишното българско правителство с ляв министър-председател, въведе на практика някои крайно десни икономически мерки, като плоския данък. Днес същият вчерашен министър-председател минава за водач на опозицията, макар да ми се струва, че опозицията сега няма думата - защото няма думи, с които да обясни провалите, разбойническия пладнешки грабеж на държавата, узаконената за свои хора корупция, не намери и думи, с които да се извини дори на оредяващите си симпатизанти. Българската левица се срина в сферата на морала и никакви гръмки първомайски словеса, никакви хунти-мунти не могат да я измъкнат от пропастта за години напред.
А шашардисаният народ гледа и чака...
Днес ни управлява привидно дясно правителство, макар премиерът му непрекъснато да декларира, че отговаря само пред народа, а народът е толкова осиромашал, объркан и шашардисан, че главно пие, псува, мрази богатите и чака Бойко и Цецо да ги опандизят до един. На народа му се нравят акциите по арестуването на разните му там по-едри от него шмекери, представя си как ще им секвистират имотите, ще им приберат парите и ще ги раздадат по равно на сиромасите.
Ей тоя тъкмо сеир иска да дочака народът, разпускащ по трапезите на първи май. Подхилва се, като гледа в новините как някакви си 5 000 слушат Станишев и Овчаров и се дерат с пълно гърло “Оставка” по площада, а други 1 500 са отворили книги и четат по поляните на Южния парк. Хич не го е и еня за постановление 67 на Министерския съвет, което се кани да затваря театрите, камо ли пък да му се слуша празничното приветствие на министър-председателя, в което иде реч за силата на солидарността.
Та дни подир първомайското разпускане на народа - и преди гергьовденското - е време да припомним на управляващите, че трябва да се заемат със същинската работа, за която са избрани. Строги икономически мерки - да, но без да се вдига данък добавена стойност, съкращения - да, но да не се започва с и без това загробената култура, реформи - естествено, но обмислени в дългосрочен план, а не в угода на популизма.
Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев