1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Разбрахме за Радев

Татяна Ваксберг
31 януари 2017

Президентът Радев се отличава от кандидата Радев само по едно: като държавен глава Радев вече твърди, че проруската му ориентация е продиктувана от грижа за ЕС. Но този номер няма да мине.

https://p.dw.com/p/2Wh4y
Радев в Брюксел
Снимка: BGNES

Коментар от Татяна Ваксберг:

Два извода след срещите на Радев в Брюксел: първият е, че да нямаш опит не е най-големият недостатък. Оказа се, че Радев е отишъл на среща с абстрактното искане да се помогне на България да пази границата си от бежанците. Посъветваха го следващия път да е по-конкретен. И той най-вероятно ще бъде. Очевидно не е знаел, че трябва да бъде подготвен по друг начин, но вече ще знае.

Вторият извод не е толкова успокояващ. На Радев очевидно се гледа като на някакъв посланик на Русия в Брюксел. Защо му е иначе на Жан-Клод Юнкер да пояснява пред журналистите, че “сега не е време” да се вдигат санкциите срещу Русия, след като Радев казва, че въпросните санкции “не са темата” на съвместната им среща? Ако “не са темата”, защо се прави съждение по този въпрос?

Радев избра Брюксел за първото си посещение в чужбина, за да покаже, че европейската му ориентация не подлежи на съмнение. Той направи и друго, което е същинската новост в политиката му - започна да твърди, че проруската му ориентация е продиктувана от грижа за ЕС. Но нито символичният ход с пътуването на Запад, нито посоката на новата аргументация бяха достатъчни за оформянето на проевропейски имидж. И засега изглежда, че в централата на ЕС са го разбрали.

Като от друг континент

От интервютата на Радев пред Euroactive и France 24 става ясно, че президентът има три послания, които засягат външната политика: че отнемането на чужда територия в Европа може и да не се наказва; че притеснението от кибернетична намеса в европейската политика трябва да се потиска, за да не породи още гняв у потенциалния извършител; и че антиимигрантската политика на Тръмп и отзивчивостта му към Кремъл представляват източник на надежда. Тези три послания звучат като от някакъв друг континент и няма нужда да се представят за обратното на това, което са.

Да уточним точка по точка. Най-популярното твърдение на Радев от сферата на външната политика засяга санкциите срещу Русия, които, според него, трябва да отпаднат. Откакто е станал президент, той само пояснява това си виждане - тоест, снабдява го с все повече аргументи, а не се отказва от него. Това е твърда и последователна позиция - и колкото и да се маскира като европейска, категоричността няма да я направи такава. Радев твърди, че е против санкциите, защото а) са неефективни, б) нанасят щети на ЕС, в) водят до реципрочни санкции на Москва, от които страда все така ЕС и г) сега, когато Тръмп затопли връзките с Кремъл, не е хубаво ЕС да остави своите отношения с Путин във фризера, защото ще стане “заложник на санкционната война”.

В основата на санкциите стои европейското схващане, че чужда територия не може да се превзема със сила. Призивът за каквато и да било отмяна на наказанията е равнозначен на оправдание. А маскирането на този призив като грижа за ЕС е точно това, което Радев очевидно смята да прави като президент - да представя политиката на Путин не като алтернативна на ЕС, а като автентичен европейски избор.

Татяна Ваксберг
Татяна ВаксбергСнимка: DW/P. Henriksen

С какъв президент се сдоби България

Второто послание на Радев някак потъна в суматохата около темата за санкциите. Във Франс 24 го бяха попитали как ще коментира притесненията за руска хакерска намеса в политиката на САЩ и на европейски държави като Франция и Германия, а той отговори горе-долу така - че такава намеса е абсолютно недопустима, но че за нея би следвало да се говори само ако има конкретни доказателства, каквито той до този момент не е виждал. В противен случай, твърди Радев, това би довело до реципрочен отговор на “другата страна” (Русия). Това е вторият пункт, по който Радев говори за мерките на Кремъл като за някакъв “отговор”, замислен като отбрана. Но и в двата случая (този със санкциите и този с хакерските атаки) в отбранителна позиция е Европа, а не Кремъл.

Третото послание засяга новия президент на САЩ Доналд Тръмп - избор, в който, според Радев, много хора в Европа са видели “надежда”. Надежда е съзрял и той. От разпилените изказвания за новия държавен глава на САЩ става ясно, че източник на надежда са два пункта в политиката на Тръмп - топлите чувства към Москва и анитиимигрантската политика. А комбинацията от всички послания на Радев не оставя никакви съмнения, че България се е сдобила с президент, измерим с онази нова националистическа и проруска вълна, която настъпва с еднаква сила и в Европа, и в Съединените щати.