Развод, а след развода?

Когато преглътнат изненадата и разочарованието от решението на британците, в Брюксел ще се заловят за деловата работа. Ето кои са следващите стъпки:

1. Великобритания трябва да заяви волята си за излизане от ЕС чрез формално писмо до останалите 27 страни-членки. Кога точно ще стане това - не е ясно. Референдумът във Великобритания не е обвързващ. Първоначално Камарата на общините /Долната камара на британския парламент/ трябва да упълномощи премиера да депозира в Брюксел декларацията за излизане от ЕС. Само че 70 процента от депутатите в Долната камара са против излизането на Великобритания от общността. А и кой премиер би трябвало да депозира британската декларация в Брюксел? Дейвид Камерън вече обяви, че смята да подаде оставката си до октомври.

2. Европейският Съвет, тоест представителството на останалите 27 страни-членки, упълномощава Еврокомисията да изготви договор за условията, при които Великобритания ще излезе от ЕС. Член 50 от Лисабонския договор предвижда две години за подобна процедура. Председателят на фракцията на християндемократите в Европарламента Манфред Вебер смята, че тя може да бъде приключена и по-бързо. Ще се наложи да бъдат променени или отменени хиляди правни текстове, засягащи отношенията с Великобритания. Договорът за излизане от ЕС трябва да бъде одобрен от всички страни-членки, от Европейския парламент и, разбира се, от самата Великобритания. Ще трябва да бъдат преразгледани правата за престой на европейските граждани във Великобритания и на британците в ЕС. Необходими са и нови споразумения за пътуванията.

3. Едновременно с това или малко по-късно ще започнат преговорите на Великобритания с ЕС, на които ще се уредят бъдещите взаимоотношения. Възможно е да бъде сключен договор за добросъседски отношения, включващ и регламент за свободна търговия. Възможно е и присъединяване на Великобритания към Европейската асоциация за свободна търговия /EАСТ/ в която понастоящем членуват Норвегия, Швейцария, Лихтенщайн и Исландия. Според ЕК, договарянето на детайлите от подобен международноправен договор може да отнеме години. Договорът би трябвало да бъде и ратифициран от всички страни-членки на ЕС, за което по принцип са необходими около две години. "Дезертьорът няма да бъде приет с отворени обятия", беше казал още преди няколко седмици председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.

4. В преходния период ще трябва да бъде изяснен и статутът на британските чиновници в Брюксел. Вероятно те ще продължат да работят в централата на ЕС, докато изтекат техните пожизнени трудови договори. Великобритания ще трябва да плаща и пенсиите на своите европейски служители. 73-имата британски депутати от Европейския парламент ще останат с право на глас в заседанията на парламента до окончателното излизане на тяхната страна от ЕС. "Ще намерим някакво разумно решение по въпроса", твърдят европейски служители в Брюксел.

5. Много икономисти очакват крах на борсите и срив на икономическия ръст на Великобритания. ЕЦБ и централните банки на страните-членки са се договорили за мерки в защита на британската лира. Ако е необходимо, на европейските банки ще бъде осигурена допълнителна ликвидност, за да не изпаднат в парични затруднения. "Ние владеем положението, макар и никой да не знае какво точно ще се случи. А борсите ще се съвземат отново", заяви източник от ЕЦБ в разговор с Дойче Веле.

6. ЕС ще трябва да обсъди и въпроса за заразителното влияние, което примерът на Великобритания може да окаже над други държави. През 2017 година Франция избира нов президент. През 2018-та в Холандия се провеждат парламентарни избори. Десните популисти и в двете страни вече обявиха, че също искат да организират референдуми за излизане от ЕС. Марин Льо Пен във Франция и Геерт Вилдерс в Холандия вече обявиха, че след случилото се с Великобритания виждат повече шансове за успех.

7. Процедурата за откъсване на Великобритания от ЕС ще струва много усилия и време и ще затрудни до краен предел работата на европейската централа в Брюксел. "Това е кризата на кризите", заяви спонтанно един служител в Брюксел.