Разединението в НАТО е от полза за Кремъл
11 октомври 2008Реклама
Русия вече не е склонна да приеме без възражения следващо
приближаване на НАТО до нейните граници. Съединените
щати искат да предложат на Грузия конкретна перспектива
за присъединяването към Алианса. Но мнението на
Германия и някои други партньори в Съюза изглежда по-различно. Следва коментар от Кристоф Хаселбах.
Отношенията между НАТО и Русия са изострени до такава степен, както не се е случвало от Студената вайна насам. И изтеглянето на руските войски от буферните зони край Грузия променя нещата твърде малко. Пред НАТО стои въпросът за по-нататъшното развитие на отношенията с Русия. Алиансът хем изпитва потребност да демонстрира сила, хем се притеснява да не прекали с провокациите.
В рамките на Съюза в момента се наблюдават две противоположни дипломатически тенденции. В Будапеща се състоя първото заседание на новооснованата комисия НАТО-Грузия на ниво министри, американският министър на отбраната Робърт Гейтс би искал още до края на годината да е готов планът с конкретни дати по пътя към членството. А и още този месец предстои грузинска делегация да посети Вашингтон за обсъждането на съдействие за възстановяването във военен план. Всичко това са ясни индикации най-вече от американците, че са изпълнени с решителност да не допуснат политиката им да се диктува от Москва.
На другата страна е подходът на германското правителство, което съвсем не изразява само своята лична позиция. След разговорите си с руския президент Дмитрий Медведев федералната канцлерка Ангела Меркел за пореден път изтъкна, че още е твърде рано за присъединяването към НАТО на Грузия и Украйна. Респективно – федералното правителство е против предоставянето на конкретен времеви план за членството на някоя от двете държави.
И двете позиции имат своите основания. Привържениците на скорошното членство в НАТО изтъкват на преден план стратегическото значение на Грузия най-вече при енергийното осигуряване на Запада, както и това, че не бива да се допуска трета държава, в случая Русия, да влияе при взимането на решенията в Алианса. Противниците на бързото присъединяване се стремят да отчетат чувствителността на Русия. Те казват, че практически нито един голям световен политически проблем не би могъл да бъде решен срещу волята на Русия, както и – че в обозримо бъдеще зависимостта от руската енергия си остава.
Логика има и в двете становища. Които до момента никой не е успял да приближи. А това е опасно. Именно разединението безпокои новите държави-членки на Алианса от Източна Европа. Прибалтийските страни питат с право: Дали НАТО наистина ще ни защити, ако се наложи? Върховният главнокомандващ на НАТО генерал Джон Крадък предвижда изготвянето на конкретни отбранителни планове за новите страни-членки, в което си намерение отново се натъква на опасенията на заподноевропейските партньори от възникването на нови огнища на напрежение с Русия.
Разединението, естествено, е от полза за Кремъл, който може да разиграва и двете страни. Ясна единна линия продължава да липсва, макар и мнозина в НАТО да са изненадани от скоростта, с която се възвърна старата конфронтация с Русия. Но е наложително спешно страните от НАТО да намерят обща позиция. Която трябва да свързва и двете: придържането към нещата и диалога с Москва от гледна точка на общите интереси.
Отношенията между НАТО и Русия са изострени до такава степен, както не се е случвало от Студената вайна насам. И изтеглянето на руските войски от буферните зони край Грузия променя нещата твърде малко. Пред НАТО стои въпросът за по-нататъшното развитие на отношенията с Русия. Алиансът хем изпитва потребност да демонстрира сила, хем се притеснява да не прекали с провокациите.
В рамките на Съюза в момента се наблюдават две противоположни дипломатически тенденции. В Будапеща се състоя първото заседание на новооснованата комисия НАТО-Грузия на ниво министри, американският министър на отбраната Робърт Гейтс би искал още до края на годината да е готов планът с конкретни дати по пътя към членството. А и още този месец предстои грузинска делегация да посети Вашингтон за обсъждането на съдействие за възстановяването във военен план. Всичко това са ясни индикации най-вече от американците, че са изпълнени с решителност да не допуснат политиката им да се диктува от Москва.
На другата страна е подходът на германското правителство, което съвсем не изразява само своята лична позиция. След разговорите си с руския президент Дмитрий Медведев федералната канцлерка Ангела Меркел за пореден път изтъкна, че още е твърде рано за присъединяването към НАТО на Грузия и Украйна. Респективно – федералното правителство е против предоставянето на конкретен времеви план за членството на някоя от двете държави.
И двете позиции имат своите основания. Привържениците на скорошното членство в НАТО изтъкват на преден план стратегическото значение на Грузия най-вече при енергийното осигуряване на Запада, както и това, че не бива да се допуска трета държава, в случая Русия, да влияе при взимането на решенията в Алианса. Противниците на бързото присъединяване се стремят да отчетат чувствителността на Русия. Те казват, че практически нито един голям световен политически проблем не би могъл да бъде решен срещу волята на Русия, както и – че в обозримо бъдеще зависимостта от руската енергия си остава.
Логика има и в двете становища. Които до момента никой не е успял да приближи. А това е опасно. Именно разединението безпокои новите държави-членки на Алианса от Източна Европа. Прибалтийските страни питат с право: Дали НАТО наистина ще ни защити, ако се наложи? Върховният главнокомандващ на НАТО генерал Джон Крадък предвижда изготвянето на конкретни отбранителни планове за новите страни-членки, в което си намерение отново се натъква на опасенията на заподноевропейските партньори от възникването на нови огнища на напрежение с Русия.
Разединението, естествено, е от полза за Кремъл, който може да разиграва и двете страни. Ясна единна линия продължава да липсва, макар и мнозина в НАТО да са изненадани от скоростта, с която се възвърна старата конфронтация с Русия. Но е наложително спешно страните от НАТО да намерят обща позиция. Която трябва да свързва и двете: придържането към нещата и диалога с Москва от гледна точка на общите интереси.
Реклама