Разпознаваемите чудеса

“Няма свободни места за теология и право в Пловдивския университет, съобщиха от висшето училище. Бройките са запълнени на 100% след първо и второ класиране”. Из новините на в. “Труд”.

В условията на икономическа криза, завихрени от циклона на данните за безмерно и безогледно харчене на грешни бюджетни пари, заплахите за съкращения, предстоящето закриване на училища и болници, лошите новини от Брюксел за блокираните еврофондове, почти не успяваме да си поемем дъх и да се вмислим над нещо същностно и важно.

Непримиримост към ценностния недостиг

Кое е то, къде да го съзрем, със скептична полуусмивка ще ме запитате вие. Откривам го във факта, ще ви отвърна, че всички места в специалностите теология и право са заети, а то означава, че изкривените норми, които от години крещят и се самонатрапват на младите, не са успели да надвият здравия им разум, не са ги възпрепятствали да сторят правилния избор.

Бъдещите студенти се обръщат към две извечни ценности, чиято липса видимо разгражда обществото ни днес: Бога и Закона. Окуражителна е вътрешната тяга на младите да потърсят опорни точки във вярата и справедливостта, и е съвсем естествено тъкмо те да демонстрират несмиримостта си към разгърналия се и смаляващ смисъла на живота ценностен недостиг. Утилитарното настървение, с което непрекъснато се обговаря бъдещето, отсъствието на високи идеали, духовни перспективи и работеща съдебна система отключват най-верните защитни механизми на мислещите хора и с избора си те се противопоставят на манталитетния шмекерлък и оцеленческите практики на наведената глава. Обещават и на самите себе си, и на отчаяните си родители амбицията да работят за преформулиране на смисъла и действителността.

Откриване на окуражаващите знаци

Днес размислите ми може и да звучат абстрактно, но тежестите на конкретната криза, която без съмнение в България не е само икономическа, изискват по-далечен хоризонт. Иначе можем да си газим до безкрай и ден за ден в скандалите и чалгите, да си хленчим и да се самоокайваме, да чакаме милостини и да се надяваме на чудеса, а ако питате мен чудесата са налице. Има енергия за промяна, увеличи се в пъти раждаемостта, затова е и битката за места в ясли и детски градини, а порасналите в хаоса на прехода наши деца ни смайват с романтична, но и мъдра, и целеустремена решителност. Какви още знаци са потребни, за да се хванем здраво на работа и да запълним живота си сега и тук на 100%?