Разсипаната култура на Донецк

Ноемврийският афиш на операта в Донбас съдържа все ведри заглавия като "Царицата на чардаша", "Прилепът" и "Севилският бръснар". Културата явно е призвана да създава добро настроение сред хората от полуразрушения град.

"Първо играем безплатно, за да видим дали изобщо ще дойде публика. Хората имат нужда да се откъснат от ужасите на войната", казва младата хористка Лидия, която работи в операта от декември 2012 година. Тогава била премиерата на "Летящият холандец". Днес спектакълът вече не се играе, защото всички декори и целият реквизит са изгорели. Много от певците и хористите са напуснали Донбас. "Всичко е много тъжно. Нашият театър се намира на територия, на която се води война", споделя известният хореограф Вадим Писарев, от чието балетно училище се излезли много известни солисти.

Между политиката и войната

Културата в Донецк е двоен заложник - на войната и на политиката. Хората в града обаче не говорят открито за това. В миналото донецкият театър беше едно от най-активните средища на културен живот и на съвременна драматургия. Представленията бяха предимно на украински. "Нацията", по романа на Мария Матиос, беше една от последните премиери. Действието се развива по време на украинската съпротива срещу съветската власт през 30-те години на миналия век. Сега обаче, театърът е принуден да промени на 180 градуса репертоарния си план и културната си политика. "Биха разстреляли хората на място, ако се опитват да поставят украински пиеси", казва украинският министър на културата Евгений Нишук. "Ние обаче продължаваме да играем. Имаме и предостатъчно руски пиеси в репертоара", казват актьорите.

По официални данни, над 30 културни институции в Донецк са или напълно разрушени, или сериозно засегнати. Почти изцяло е резрушен мемориалът Савур Могила, издигнат през 60-те години на миналия век в памет на жертвите от Втората световна война. На възвишението, на което днес се виждат останките от мемориала, през 1943 година са се водили кървави сражения между германския Вермахт и Червената армия. През юли и август 2014 година на същото място отново се стигна до кървави сблъсъци - този път между украинската армия и проруските сепаратисти.

Друга жертва на войната е популярният Донецки музей за историята на региона. По сградата му има следи от 15 попадения на базуки. Директорът на музея Евгений Денисенко казва, че над 30 процента от всички експонати са напълно разрушени. Като по чудо е оцелял скелетът на един праисторически мамут", казва главната реставраторка Татяна Койнаш. Загубите са щели да бъдат още по-големи, ако сътрудниците на музея не бяха евакуирали голяма част от експонатите. "При това те работят на доброволни начала, от чист идеализъм. Последните заплати са изплатени през пролетта", казва директорът Денисенко. Той смята, че за възстановяването на музея ще се необходими около 6 милиона евро. В момента доброволци помагат за зазимяването на онова, което е оцеляло.

"Това тук не е изкуство"

Пострадал е и Центърът за съвременно изкуство "Изолация". Преди известно време частна фондация превърна една стара фабрика в покрайнините на града в Център за модерно изкуство, заимствайки от примера на Рурската област. Центърът за модерно изкуство беше завзет и окупиран от проруски сепаратисти, които разрушиха произведенията на изкуството и плячкосаха библиотеката. Един от новите "господари" на Центъра възмутено показа пред камерите фотоалбум на известния украински фотограф Борис Михалков: "Не съм специалист, но мога да различа истинското изкуство от тази порнография. Мога само да ви обещая, че в република Донбас няма да има такова "изкуство", казва един от окупаторите Леонид Баранов.