Ракиената ГДР

За мнозина въпросът в какво ГДР е била водеща или е заемала поне едно от челните три места в света има обикновено един отговор: спортните дисциплини като плуване и лека атлетика. Е, отговорът носи и неприятния привкус от излязлите наяве скандали с допинг, но това е отделна тема. В една друга дисциплина обаче ГДР държи високо знамето, но малцина знаят коя е тя. Отговорът в този случай е гарниран обилно с онези пáри, които замъгляват съзнанието, водят до не съвсем фокусиран поглед върху действителността и увеличават неимоверно силата на гравитацията върху човешкото тяло. От началото на 80-те години на XX век ГДР е в челната тройка в света по консумация на твърд алкохол. През 1988 година всеки гражданин на "демократичната република" е пиел средно по 23 бутилки ракия. Реално погледнато, броят на бутилките е бил дори много по-голям - ако не се броят пеленачетата и малките деца.

Почерпки с повод и без повод

Всички онези, които не вярват или пък се чувстват пренебрегнати като нация в класацията по надпиване, могат да сверят фактите в дисертационния труд на берлинчанина Томас Кохан, публикуван и като книга в Германия. Почти 400-те страници са пълни не само с факти, но и с любопитни истории за „културата на пиенето” в социалистическа Германия.

Кое е характерното за тази "култура"? Гедереецът не бил почитател на битовия алкохолизъм. Напълно в духа на социалистическата задружност източногерманците запивали колективно по всякакъв повод: „Типично за културата на пиене в ГДР са запиванията с колеги в петък след работа. Още в един часа по обед от чекмеджето в бюрото се показвала бутилката с алкохол”, обяснява в интервю за берлинската телевизия ЕрБеБе етнологът Томас Кохан, наричан шеговито д-р Спиритус.

Научните му проучвания обаче сочат, че все по-сгъстяващите се алкохолни пáри над ГДР се дължали не на разочарование от безвремието в държавата, нито пък били знак на активен протест срещу диктатурата. Факт е, че колкото по-развит ставал социализмът, толкова по-силно се проявявал и алкохолизмът в ГДР. Но това не бива да води до грешни изводи. За особените предпочитания на източногерманците към твърдия алкохол, най-вече под формата на ракия, има няколко обяснения. Географски и исторически погледнато, германците от централната и източната част на страната винаги са предпочитали ракията пред виното и бирата. Под въпрос е дали тази особеност е плод на не дотам добрите, но пък при всички случаи много активни контакти с други "твърди" в алкохолните си предпочитания нации като поляците и руснаците, например. Знае се обаче, че от създаването на германската соцдържава през 1947 година до гибелта й през 1989-та консумацията на ракия се е увеличила петорно.

Да се упоиш за стотинки

Архивни видеокадри от ГДР разкриват няколко други причини за бавното, но сигурно алкохолизиране на социалистическия гражданин. В магазините за хранителни стоки, в които господствал предимно Негово величество дефицитът, пъстри и многообразни били само стелажите с алкохол. При това поради задължителното разпределение на силите в соцлагера, ГДР изкупувала най-вече сладникаво вино от България и Унгария и бира от Чехия. Местното производство на този вид алкохол било с плачевно качество, за разлика от твърдите напитки, като например ракия и високопроцентови ликьори. Така че ръката на соцпотребителя често посягала към техните пъстри етикети, обещаващи солидно качество. За високата консумация на твърд алкохол в ГДР имало и друга причина: цената на няколко бързо наляти в кръчмата ракии била същата като цената на доста трудоемко топло ястие. Така че кръчмарите имали изгода от това клиентите им да пият, а не да ядат.

На тази тенденция не могли да противодействат нито пропагандата на партията, нито активните милиционерски действия срещу злоупотребата с алкохол. На теория ГДР била държава на трезвеници, а пиянството било „остататък от мрачното буржоазно минало”. На практика обаче кретащата икономика на държавата имала полза от производството и добрата продажба на алкохол:

„Ръководството на комунистическата партия е имало проблем с алкохолните залитания на гражданите, но пък от друга страна продажбата на ракия е носела големи приходи. Картофите и зърнените култури, които се използвали за производството й, се отглеждали в ГДР”, пояснява д-р Томас Кохан.

Сбогом, ГДР! Сбогом, ракия!

Един от любопитните изводи в неговата книга е, че възходящата тенденция на алкохолизъм в ГДР приключва с разпадането на тази държава. В момента, в който гражданите й прегръщат ценностите на западната култура, те без да искат започват да следват онова, което партията винаги е искала от тях: да престанат да пият ракия. Предпочитанията към хубавото френско и италианско вино вземат постепенно връх в бившата ГДР, а и стелажите с твърд алкохол престават да бъдат единственото пъстро петно в магазините за хранителни стоки.

Самият Томас Кох е не само учен-етнолог, но и наследник на една стара семейна традиция - производството на ракия. Остава й верен и днес е собственик на шикозен магазин за автентичен твърд алкохол...