Рамбовци или истински полицаи?

Булевард Распей в парижкото предградие Баньоле, където загина 18-годишният моторист Яку Саного, е спокойна улица. Тук няма и помен от високите панелни блокове, характерни за френските предградия, в които живеят много имигранти. В Баньоле има еднофамилни къщи с малки, добре поддържани градини. Въпреки всичко полицейското присъствие е осезаемо. "Това е така не едва след инцидента с младия мотоциклетист и последвалите го безредици", казва семейство с две малки деца, което живее в този квартал.

Полицейски произвол?

"Човек има впечатление, че полицията е винаги по улиците и това не е много приятно. Имаш чувството, че те наблюдават непрекъснато", казва жената. Мъжът й добавя, че често се чуват сирените на полицейските коли и свистенето на гумите им: "Полицаите изглеждат доста агресивни. Не знам какви са задачите им, но мога да си представя, че им е казано да всяват страх у хората."

В началото на август 18-годишният Яку Саного карал с висока скорост състeзателен мотор в предградието Баньоле. Полицейски патрул се опитал да го спре, за да провери документите му, но младежът не се подчинил. Бясното преследване приключило със смъртта му. Саного се ударил с мотора си в бетонна ограда. Слухът, че полицаите нарочно бутнали с колата си 18-годишния мотоциклетист, предизвика още на следващия ден улични сблъсъци между протестиращи младежи и полицията.

Месец след инцидента хората в Баньоле не вярват, че полицаите са виновни за смъртта на Саного. Въпреки това обаче те критикуват поведението на полицаите, които често се държат предизвикателно, особено към младите хора.

"Това тук са рамбовци, а не опитни и действащи по същество полицаи", казва 50-годишен мъж и добавя, че полицаите в квартала са доста млади, идват от други места и не познават проблемите на парижките предградия. Затова често са пренапрегнати и реагират неадекватно. При това точно в предградията има спешно нужда от добре подготвени полицаи заради нарастналото пред последните години насилие там.

На коренно противоположно мнение са 14-годишни чернокожи младежи от съседен квартал с високи панелни блокове. "Познаваме само брутални полицаи", единодушни са младежите: "Как се държат само! Те не са наред! Няма и грам респект спрямо нас. Че защо тогава ние да ги уважаваме! Идват в квартала ни, обиждат ни и ни обвиняват, че палим коли и кофи за боклук, макар че не правим нищо такова", казва един от чернокожите младежи.

"Викат ни, когато вече гори"

Мохамед Дуан е полицай и говорител на един от полицейските синдикати. Знае за критиките по адрес на колегите му в имигрантските квартали, но не ги приема: "През последните десет години броят на малолетните, срещу които се води разследване, се е удвоил. Това обяснява защо младежите в определени предградия имат трудни отношения с полицията", казва полицаят Мохамед Дуан, който произхожда от имигрантско семейство.

Той все пак не отхвърля възможността да е имало единични случаи на неадекватно поведение от страна на полицаите, които не познават културата на имигрантите, живеещи в предградията. "Проблемът е в това, че политиката спрямо имигрантите се оказва неефикасна. Ние сме като пожарната: викат ни, когато вече гори, за да предотвратим по-голяма катастрофа", казва полицаят.