Религиозните шовинисти - неочакван съюзник на ИД

Не може да се отрече, че има и успехи: водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава” /ИД/ нанесе общо 6000 въздушни удара срещу ислямистите. Хиляди джихадисти бяха убити, неведнъж дори силите на ИД бяха принуждавани да се оттеглят от контролирани от тях територии, макар и временно. Вечната игра на „котка и мишка” показа едно: битката срещу ИД не може да бъде спечелена военно, ако продължи да се води по този начин. Въздушните удари не са най-доброто средство срещу един противник, използващ партизански похвати. Във всеки случай тази тактика за водене на война - малки групички бойци, разпръснати на голяма площ - допълнително оскъпява въздушните удари на международната коалиция, защото по този начин ракетите поразяват ограничен брой противникови сили и се налага да се изстрелват повече ракети. А това излиза скъпо. Изходът е в използването на сухопътни войски, но по обясними причини САЩ нямат никакво желание за подобно нещо.

Политически препятствия

Далеч по-големи са политическите проблеми в тази война. САЩ не изпращат собствени войници в Сирия и Ирак, а обучават чужди войници. В Ирак това поражда проблеми. Защото шиитското правителство на страната няма нищо против да се обучават войници–шиити, но не желае такава подготовка да получават и сунити. Така битката срещу ИД придобива и верски оттенък. Принос за това има и шиитската власт в Иран, защото тя се ангажира в борбата срещу ИД в Ирак и Сирия. От една страна Иран помага със своя опит за ограничаването на влиянието на ислямистите, но от друга неговата намеса е контрапродуктивна, защото кара много сунити да се въздържат от участие в битката срещу „Ислямска държава”.

Иран се опитва да разширява политическото влияние на шиитите във всички държави в региона – в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен. Напредъкът на преговорите по иранската атомна програма и разведряването в отношенията със САЩ окриляват хегемониалните амбиции на Техеран в региона. Това обаче тревожи сунитите в Ирак, които не се чувстват достатъчно добре защитени от собственото си правителство в Багдад. Така Ирак постепенно се превръща в държава със засилващи се конфликти на религиозна основа.

Отровното влияние на религията

Това развитие кара Турция, както и останалите сунитски държави - особено тези в Персийския залив – да се колебаят дали да се включат в борбата срещу ИД. Те също биха желали да видят джихадистите разгромени, но пък силно се страхуват от засилващото се влияние на Иран.

Да, войната срещу ИД наистина ще продължи още дълго. Поне дотогава, докато хората в региона продължават да се делят по верски признак, а идеологическите хардлайнери и от двете страни - да диктуват хода на събитията. Така регионът сам изпада под влиянието на една опасна магия и сам се унищожава. Докато религиозният шовинизъм се проявява и от шиитска, и от сунитска страна, докато хората там не са в състояние да мислят по друг начин освен в /псевдо/религиозни категории, ще продължава и разцветът на „Ислямска държава”, а населението в Близкия Изток ще продължи да страда.