Разтърсващата история на Мадалена от Бразилия
8 януари 2021
На 27 ноември 2020 трудовият инспектор Умберто Монтейро Камазми и екипът му се насочват към един апартамент, за който имат съдебна заповед за претърсване. Камазми координира борбата срещу робския труд в бразилския щат Минас Жерайс. Работата му го отвежда най-вече до фабрики и ферми.
Живот на 5 квадратни метра
Този път обаче е различно: съседи на един университетски професор в град Патос де Минас подали сигнал. Според тях, с домашната прислужница на професора нещо не било наред. "Те забелязали, че Мадалена се тревожи, когато работодателят ѝ забележи, че говори с други хора. Когато тя започнала да слага бележки под изтривалката на съседите, с които молела за тоалетни принадлежности и малки суми пари, те вече сериозно се усъмнили, че нещо не е наред", разказва Камазми. В апартамента подозренията се потвърдили бързо: Мадалена Гордиано полагала труд, който може да се категоризира като робски - тя нямала регистрация, нито фиксирано работно време, отпуска или истинска заплата. В просторното жилище на Далтон Сезар Милагрес Ригейра на нея била отредена стаичка с площ 5 квадратни метра и то без прозорец.
"Спалнята ми наистина не беше хубава", спомня си бразилката от африкански произход. 46-годишната жена днес живее в институция, в която ѝ оказват социална и психологическа помощ. Тя трябва да навакса и с всички ваксинации. "Има толкова много неща, за които трябва да се погрижа, толкова много нови знания. Например как да изтегля пари или да използвам мобилен телефон. Главата ми бръмчи, все още не съм осъзнала какво ми се случи", споделя тя.
Над 350 000 модерни роби
Случаят на Мадалена Гордиано разбуни духовете в Бразилия. Защото и други споделят нейната съдба. Според неправителствената организация "Walk Free Foundation" над 350 000 души в Бразилия живеят в условия, наподобяващи робство. Под това се разбира "невъзможността да напуснат или да предотвратят ситуации на заплахи, насилие, принуда, измама или злоупотреба с власт".
Държавата следи за подобни злоупотреби от 1995 година насам. Оттогава са спасени 55 000 работници, но едва 21 от тях са работили по домовете. Камазми обяснява, че влизането и контролирането на частни домове е много трудна задача. "Освен това работещите по домовете често са толкова зависими финансово и емоционално от семействата, за които работят и при които живеят, че им е изключително трудно да се освободят от тези структури."
Подобна е била и ситуацията при Мадалена. "Знаех, че нещо не е наред. Но се страхувах, не знаех как да подам жалба в полицията", спомня си тя.
Осиновена, но не съвсем
На 8-годишна възраст бедното момиче потропва на вратата на семейство Ригейра, за да моли за храна. Родителите на Мадалена получават обещанието, че тя ще бъде осиновена и отгледана от семейството. Първоначално те поддържат спорадично контакт с нея, а в последните години той е напълно прекъснат. Обещаното осиновяване така и не се случва.
Семейство Ригейра спира момичето от училище. Вместо да учи, тя трябва да пере, чисти и готви. "Достатъчно голяма съм, за да работя, казваха ми тогава", разказва Мадалена в телевизионно интервю.
В началото на века тя е "дадена" на един от синовете на семейство. Поне на хартия момичето се омъжва за 78-годишния роднина на Далтон Ригейра. Когато 2 години по-късно мъжът умира, Далтон Ригейра започва да прибира вдовическата пенсия, която ѝ се полага.
Затвор грози семейство Ригейра
Междувременно Далтон Ригейра е освободен от университета, в който работи. Той твърди, че Мадалена е като сестра за него и че никога не я бил принуждавал да върши нещо. Камазми не е склонен да му повярва. "Защо никога не е взимал Мадалена със себе си по време на отпуска, разходка или на някое семейно тържество? Как може университетски професор да приеме, че неговата "сестра" не получава никакво образование?"
Някои от членовете на семейството Ригейра могат да бъдат осъдени на няколко години затвор. Покрай разкриването на историята на Мадалена Гордиано през последните месеци в Минас Жерайс са получени съобщения за още пет подобни случая. "Вероятно тази година ще има значително повече контрол в частните домове", казва Умберто Камазми.
Самата Мадалена Гордиано сега предпочита да гледа напред: "Просто искам тези хора да стоят надалеч от мен. Искам да наваксам с училището и да пътувам. Може би и да се сдобия със собствен апартамент - това би било добре."